"Христо Ботев" 

На 4 октомври е роден един от най-популярните актьори на миналия век – Георги Георгиев - Гец, познат с ролите си в киното, Народния театър и на малкия екран.

Винаги ще остане в историята като артистът, който можеше да изиграе комедията и трагедията на живота. Той е многопластов, органичен и отдаден на работата.

Гец е носител на множество награди, сред които са наградите на Варненския и Московския кинофестивал за ролята си в “Селянинът с колелото“.

Голяма награда “Златна роза“ за филма “Осмият“. Орден “Кирил и Методий“ първа степен и голяма награда “Златна камера“ на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос в развитие на българското кино.

Прякора „Гец“ придобива от колегата си Димитър Бочев, тъй като в родния му край (с. Войнягово, Карловско) така наричали мъжете с името Георги.

В биографичния роман за актьора “Книга за Гец“ неговата съпруга го описва така:

“Той беше неподражаема и противоречива личност – и решителен, и колеблив, и напорист, и плах. Колкото последователен в професията си, толкова хаотичен и небрежен в ежедневието си. Имаше обаче ценности, на които държеше непоколебимо и с възрожденска страст. Не на лъжата, не на лицемерието, не на подлостта и ударите под кръста.“

Получава инсулт по време на представление на пиесата „Ню Йорк, хотел „Плаза“ в гр. Стара Загора на 9 април 1996 г. Закаран е в местната болница. Състоянието му се влошава, изпада в кома. След 3 дни го оперират в София, но се оказва твърде късно. Гец умира на 2 септември 1996 г., без да дойде в съзнание.

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата