Музеят на музиката в Москва откри изложбата „Колекция със специално предназначение”. Тя разказва историята на най-голямата в света държавна колекция от уникални музикални инструменти. Тя ще бъде отворена до края на декември тази година. Изложбата е послучай 100-годишнината на Държавната колекция на музикални инструменти в Русия .

В цетъра на експозицията е виола от 1715 г. и цигулка от 1736 г., дело на Антонио Страдивари (1644 – 1737). Виолата е била притежание на композитора Михаил Виелгорски, както и на белгийския композитор и цигулар Анри Вийотан, който е живял и работил в Санкт Петербург през 50-те години на ХІХ век, където е бил солист в императорските театри. По-късно виолата е бил в ръцете на Григорий Гамбург, Яков Каплун и Рудолф Баршай.

„Цигулката, представена на изложбата, е дело на Антонио Страдивари, когато майсторът е бил на 92 години. Тя е била купена през първата половина на ХІХ в. век в Италия от княз Николай Юсупов, младши. Юсупови държали цигулката, докато последният представител на семейството не бил принуден да напусне Русия. Смятало се е, че инструментът е отнесен в чужбина. След превръщането на двореца  на Юсупови в музей, цигулката е намерена в едно от мазетата му. През 1919 г. тя влиза в Държавната колекция от уникални музикални инструменти. В различни години на цигулката са свирили Яков Рабинович, Лев Зейтлин, Давид Ойстрах, Леонид Коган, Владимир Спиваков, Валери Климов“, разказва Михаил Бризгалов - генерален директор на музикалния музей.

Изложена е и цигулка от майстор Санто Серафин (1699 - 1776) и виолончечо, изработено от Пиетро Гуарнери (1765 - 1762). Съвсем наскоро тези инструменти са били реставрирани в Италия.

Показана е и тенорова виола от 1611 г., създадена от майсторите Антонио (1540 – 1607) и Джироламо Амати (1561 – 1630). Подобни инструменти се появяват в края на XV век и остават популярни до средата на ХVІІІ век. През цялата си история тази тенорова виола е претърпяла драматични промени – превърната е от предишния собственик в детско виолончело. Но през 1988 г. реставраторът Анатолий Кочергин преработва инструмента в първоначалния му вид.

Създаването на Държавната колекция се свързва с името на Константин Третяков, съименник на основателя на Третяковската художествена галерия. 

Днес в тази колекция са 286 музикални инструмента, създадени от ХVІ до ХХ век от такива майстори като Амати, Страдивари, Гуарнери, Бергонци. Тридесет от тях са най-добрите образци на световното музикално наследство.

 

Снимки: music-museum.ru

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Колкото повече остаряваш, толкова повече разбираш колко чуплив е животът.“

Джулия Робъртс, американска актриса, родена на 28 октомври преди 59 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.