Музеят на музиката в Москва откри изложбата „Колекция със специално предназначение”. Тя разказва историята на най-голямата в света държавна колекция от уникални музикални инструменти. Тя ще бъде отворена до края на декември тази година. Изложбата е послучай 100-годишнината на Държавната колекция на музикални инструменти в Русия .

В цетъра на експозицията е виола от 1715 г. и цигулка от 1736 г., дело на Антонио Страдивари (1644 – 1737). Виолата е била притежание на композитора Михаил Виелгорски, както и на белгийския композитор и цигулар Анри Вийотан, който е живял и работил в Санкт Петербург през 50-те години на ХІХ век, където е бил солист в императорските театри. По-късно виолата е бил в ръцете на Григорий Гамбург, Яков Каплун и Рудолф Баршай.

„Цигулката, представена на изложбата, е дело на Антонио Страдивари, когато майсторът е бил на 92 години. Тя е била купена през първата половина на ХІХ в. век в Италия от княз Николай Юсупов, младши. Юсупови държали цигулката, докато последният представител на семейството не бил принуден да напусне Русия. Смятало се е, че инструментът е отнесен в чужбина. След превръщането на двореца  на Юсупови в музей, цигулката е намерена в едно от мазетата му. През 1919 г. тя влиза в Държавната колекция от уникални музикални инструменти. В различни години на цигулката са свирили Яков Рабинович, Лев Зейтлин, Давид Ойстрах, Леонид Коган, Владимир Спиваков, Валери Климов“, разказва Михаил Бризгалов - генерален директор на музикалния музей.

Изложена е и цигулка от майстор Санто Серафин (1699 - 1776) и виолончечо, изработено от Пиетро Гуарнери (1765 - 1762). Съвсем наскоро тези инструменти са били реставрирани в Италия.

Показана е и тенорова виола от 1611 г., създадена от майсторите Антонио (1540 – 1607) и Джироламо Амати (1561 – 1630). Подобни инструменти се появяват в края на XV век и остават популярни до средата на ХVІІІ век. През цялата си история тази тенорова виола е претърпяла драматични промени – превърната е от предишния собственик в детско виолончело. Но през 1988 г. реставраторът Анатолий Кочергин преработва инструмента в първоначалния му вид.

Създаването на Държавната колекция се свързва с името на Константин Третяков, съименник на основателя на Третяковската художествена галерия. 

Днес в тази колекция са 286 музикални инструмента, създадени от ХVІ до ХХ век от такива майстори като Амати, Страдивари, Гуарнери, Бергонци. Тридесет от тях са най-добрите образци на световното музикално наследство.

 

Снимки: music-museum.ru

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Науката е диференциално уравнение. Религията е състояние, което поставя граници.“

Алън Тюринг, британски учен, роден на 23 юни преди 109 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?