Музеят на музиката в Москва откри изложбата „Колекция със специално предназначение”. Тя разказва историята на най-голямата в света държавна колекция от уникални музикални инструменти. Тя ще бъде отворена до края на декември тази година. Изложбата е послучай 100-годишнината на Държавната колекция на музикални инструменти в Русия .

В цетъра на експозицията е виола от 1715 г. и цигулка от 1736 г., дело на Антонио Страдивари (1644 – 1737). Виолата е била притежание на композитора Михаил Виелгорски, както и на белгийския композитор и цигулар Анри Вийотан, който е живял и работил в Санкт Петербург през 50-те години на ХІХ век, където е бил солист в императорските театри. По-късно виолата е бил в ръцете на Григорий Гамбург, Яков Каплун и Рудолф Баршай.

„Цигулката, представена на изложбата, е дело на Антонио Страдивари, когато майсторът е бил на 92 години. Тя е била купена през първата половина на ХІХ в. век в Италия от княз Николай Юсупов, младши. Юсупови държали цигулката, докато последният представител на семейството не бил принуден да напусне Русия. Смятало се е, че инструментът е отнесен в чужбина. След превръщането на двореца  на Юсупови в музей, цигулката е намерена в едно от мазетата му. През 1919 г. тя влиза в Държавната колекция от уникални музикални инструменти. В различни години на цигулката са свирили Яков Рабинович, Лев Зейтлин, Давид Ойстрах, Леонид Коган, Владимир Спиваков, Валери Климов“, разказва Михаил Бризгалов - генерален директор на музикалния музей.

Изложена е и цигулка от майстор Санто Серафин (1699 - 1776) и виолончечо, изработено от Пиетро Гуарнери (1765 - 1762). Съвсем наскоро тези инструменти са били реставрирани в Италия.

Показана е и тенорова виола от 1611 г., създадена от майсторите Антонио (1540 – 1607) и Джироламо Амати (1561 – 1630). Подобни инструменти се появяват в края на XV век и остават популярни до средата на ХVІІІ век. През цялата си история тази тенорова виола е претърпяла драматични промени – превърната е от предишния собственик в детско виолончело. Но през 1988 г. реставраторът Анатолий Кочергин преработва инструмента в първоначалния му вид.

Създаването на Държавната колекция се свързва с името на Константин Третяков, съименник на основателя на Третяковската художествена галерия. 

Днес в тази колекция са 286 музикални инструмента, създадени от ХVІ до ХХ век от такива майстори като Амати, Страдивари, Гуарнери, Бергонци. Тридесет от тях са най-добрите образци на световното музикално наследство.

 

Снимки: music-museum.ru

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 461 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател