Втората самостоятелна изложба „Скулптура” на Георги Маринов (50) се открива днес в столичната галерия „Българи” на бул. "Дондуков" от 16 до 20 ч. Скулпторът е тазгодишният носител на голямата награда за скулптура на „Алианц България” в шестото издание на националния конкурс.
В „Скулптура” Георги Маринов е подбрал само 10 свои пластики от гранит, метал и витошко габро (черен гранит), правени по различно време.
Маринов учи скулптура и керамика в приложното училище в Троян, а после завършва специалност „Скулптура” в Художествената академия при проф. Борис Гондов, възпитаник на проф. Марко Марков.
„Най-голямо въздействие са ми оказали Андрей Николов, Иван Лазаров, Емил Попов и Ангел Станев, който откри първата ми самостоятелна изложба за скулптура. Това бяха бели лястовици, които вкараха по-различно мислене. Те бяха от течението на постмодернизма, както тогава бе известно в Западна Европа”, казва творецът.
Как съвместява пластиката и живопистта?
„Живопистта и скулптурата са много различни посоки в изкуството. Пластиката е много по-сложна като направа. Но една живопис, ако е добре изпълнена, може да ти стре дъха. И може да я гледаш с години.”
Новата му изложба наистина е своебразно пътуване във времето, защото той открива първата си самостоятелна експозиция за скулптура точно преди 20 години в галерия „Стълбата”, където освен пластики показва и рисунки. Още тогава започва да го занимава темата за война и за прехвърлянето през пространството и времето, които дават началото на големи цикли, озаглавени „Войн”, „Отломки от времето”, като последният впоследствие се трансформира в „Пътуване във времето”.
„Темата за война я разглеждам повече като обърната навъртре в нас, а не толкова като на човек, който изпълнява заповеди. Всеки ден трябва да спечелиш малка битка, за това трябва да си подготвен, да предвидиш всички обстоятелства и да си готов. В това се състои изкуството да си войн – в невъзможността да предвидиш всички обстоятелства, но да ги обърнеш в своя полза.”
По отношение на пътуването във времето, което Маринов непрекъснато рисува, разсъждава така:
„Във всички времена има константи, които винаги са в основата, върху която се гради нашето битие. Осъзнати и неосъзнати.”
Освен скулптор и живописец, той се изявява и като галерист - управител е на галерия „Българи".
„Трите неща не ми пречат да ги съчетавам, защото човек извлича положителни неща от всяко едно от тях. Галерията много допълва търсенията ми в изкуството. Съприкосновението с толкова много автори през годините, сблъсъкът с толкова много творби няма как да не ти е в плюс”, разказва той. И накрая философски обобщава за пътя в изкуството: „Покрай галерията съм забелязъл, че онези, които не гледат комерсиално, те ще останат в изкуството. Авторите, които работят за себе си в добрия смисъл на думата, са на по-правилния път.”
