Джудит Джеймисън, известната в САЩ танцьорка и хореографка, която в продължение на две десетилетия бе художествен ръководител на американския танцов театър „Алвин Ейли“ (Alvin Ailey American Dance Theater), е починала в събота в Ню Йорк на 81 години, съобщи БТА, цитирайки Асошиейтед прес.

Смъртта й в медицинския център „Уейл Корнел“ е настъпила след кратко боледуване, съобщи Кристофър Зунър, управляващ директор „Връзки с обществеността“ в танцовия театър.

Джеймисън израства във Филаделфия и започва да танцува на шестгодишна възраст. Присъединява се към трупата за модерен танц на Ейли през 1965 г., когато малко чернокожи жени са допускани да танцуват в изявени ансамбли. Тя работи там в продължение на 15 години.

Джеймисън играе на Бродуей и създава своя собствена трупа. От 1989 до 2011 г. се завръща като артистичен директор на американския танцов театър „Алвин Ейли“. 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин