СВЕТЛАНА ГЕОРГИЕВА

ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ

Четири култури се докоснаха и обмениха флуиди по темите природа, екология, лекуване на травмата, устойчивост, екосистема, диалог, напрежение Изток – Запад. Това се случи на закриващата изложба в Арт резиденцията “Старото училище” в с. Горна Липница, Великотърновско. В събота вечерта публиката съпреживя там арт инсталациите и пърформанса на четирима творци: Мариана Соломониду, Селин Гьоксел, Лукас Кроул и Димитър Палов.

Старото училище на селото е изумителна сцена сама по себе си – в нея зрителят се потапя в  миналия век: със старите чинове, високите тавани и стаите с огромни прозорци, запазените старинни училищни помагала, портретите от времето на социализма. Днес училището е напукано, покрито с патината на времето и прекрасен декор за съвременно изкуство.

Тази година гости на Арт резиденцията, която традиционно кани творци, за да създават съвременно изкуство в старото училище, бяха четворка артисти от Кипър, Австралия, Турция и България.

------

МАРИАНА СОЛОМОНИДУ – родена в Кипър, расла в Германия, живееща в Атина – е архитект, хореограф и танцов изпълнител, който рисува и изследва травмата. Нейната инсталация „Не ме наранявай повече…“ се случва в една от старинните класни стаи с напукан цокъл. Въпреки че идва с намерението да танцува, Мариана започва да “лекува” пукнатините в стената, като изследва паралела между човешката и архитектурната травма. Резултатът е иновативен: тя създава кръпки от естествени материали – плодове, семена, листа, охлюви – и възвръща целостта на стената.

Архитектката е много впечатлена от естествената среда в Горна Липница и богатството от плодове, които се ронят и падат навсякъде по земята. С тях тя спасява и счупен стол, като изгражда липсващия му крак с кула от ябълки. Казва, че много би искала, но няма да е тук, когато ябълките изгният и столът отново падне. Тленни са и кръпките й по стената, но точно тяхната временност и крехкост създават онова преживяване, което е смисълът на съвременното изкуство – мигът на възприятието, обединяващ твореца и зрителите му.

Мариана е за първи път в тази част на България. Била е в София миналата година и е впечатлена от големите паркове и Витоша. Въпреки това й харесва и по-дивата и неорганизираната природа в селото. Травмата и нейното лекуване са в корена на нейното изкуство. Тя твърди, че травма има навсякъде – в живите същества, а и в постройките.

„Хората са изолирани и травмирани от начина, по който работи обществото – това е много подтискащо“, казва Мариана. Тя смята, че изкуството и артистите могат да помогнат – изкуството лекува, защото е прозорец към вътрешния ни свят. За съвременната архитектура казва, че не отразява човешките проблеми и макар че има изключения, водещи в нея са парите.

------

СЕЛИН ГЬОКСЕЛ от Истанбул е преподавател по изобразително изкуство на свободна практика и инструктор по арт терапия. Тя се завърна за втори път в Горна Липница със серия от картини „Природата, която ме обгръща“. “Преди три години дойдох в “Старото училище” и това промени живота ми по много добър начин. Като градски човек съм силно изложена на шума и тълпата. Плодородното поле, което обожавам и по което обичам да се разхождам денем и нощем, се превърна в моето място за бягство в съзнанието ми, когато съм претоварена”, казва Селин. Тя много харесва Горна Липница – атмосферата, природата, полето и хората, които са я поканили – чувства се щастлива тук. За нея устойчивостта е много важна – за нови инсталации често взима материали от стари.

Нейното ателие в Арт резиденцията е кръстено “Стаята на Магьосника”. На платно, дълго колкото цялата стена и широко 50 см, е изобразено полето на селото  през деня, по залез и през нощта. В пейзажа са вградени и образи на жени, които Селин е срещнала. Само за седмица тя е сътворила платното плюс още няколко акварелни картини, придружени от стихове. “Героите в рисунките ми са нарисувани наивно, както едно дете би ги нарисувало“, обяснява тя и разказва, че много обича да прави рисунки за деца, вече е илюстрирала две детски книжки и иска в бъдеще да направи своя.

Селин оценява високо хората, които са склонни да правят политическо изкуство. Участвала е в подобни събития на модерното изкуство в Испания. Смята, че платформи като тази трябва да има навсякъде, за да могат артистите да се изразяват и всеки да може да разкаже своята уникална история.

Срещата на човека от метрополията Истанбул с малкото сгушено в зеленина тихо селце е увенчана с инсталация на кошута, която артистката ще остави в старото училище. То впрочем на всяка крачка разкрива художествения свят на гостувалите в предишните години творци.

 -------

Роденият в Австралия шотландец ЛУКАС КРОУЛ представи пред публиката носталгичния си пърформанс „Баба“, като разказа:

“През 1980 г. баба ми и дядо ми, заедно с майка ми, нейната сестра и брат ми, имигрират от Глазгоу в Австралия. Аз съм първият член на семейството, който е роден там. Моята идентичност, както при повечето деца на имигранти, се чувства свързана с мястото на произход на семейството ми и с мястото, където съм израснал.

Хората по цял свят използват танца и ритуалите, за да изразят връзката си с мястото. Когато отиваме в нова земя и установяваме своята екосистема, ние едновременно приемаме новия свят, в който се намираме, и изразяваме частите от себе си, които носим от родното си място. Това създава акорд на дисонанс, но все пак е акорд.”

Природа, устойчивост, цивилизация са ключови думи за неговото творчество. "Проектът ми има за цел да насърчи задълбочен културен обмен между Шотландия и България, използвайки богатите народни традиции на Великотърновската област и нейните декоративни шевици, изследвайки как тези културни артефакти отразяват социалистическото минало и националната идентичност на региона”, казва Лукас. Облечен в традиционен килт, той игра за зрителите хоро, а по-късно научи и Мариана на стъпките. Артистът вдигна наздравица с публиката и я включи като участник в пърформанса си. И за миг класната стая се преобрази в Шотландия, където очевидно е сърцето му. Той е разкъсан между Европа и Австралия, но смята, че е живял в достатъчно в Австралия.

Лукас е завършил магистратура в Лондон, работил е като декоратор на интериор, по време на пандемията се върнал в Австралия, но отскоро живее в Глазгоу, Шотландия. Винаги е искал да се занимава с танци. Като заминава за Глазгоу преди два месеца, започва да ходи на уроци по шотландски танци. Това го кара да се интересува от фолклорните танци като цяло.

„Всеки ден съм много разтревожен заради растежа на крайнодесния популизъм”, казва той. Тревожи се как от политиката тези идеи проникват в съзнанието на нормалния човек, тревожи го егоизмът в политиката. Смята, че навсякъде в Европа хората много лесно стават жертва на дезинформацията и много лесно се радикализират – като например расистките бунтове във Великобритания има расистки бунтове. Но се надява на по-добро бъдеще.

 ------

ДИМИТЪР ПАЛОВ – юрист, граждански активист, лицето на сдружението “Ти решаваш”, което се противопостави на строежа на завод за горене на отпадъци в село Върбовка, част от артистичния проект L.Y.R.A., която е двигателят на Арт резиденцията  – беше четвъртият участник. Той представи творческо-философски мисловен експеримент: блок схеми на устойчивата революция, протичаща в България и държавите от Балканите и в развитите държави от света. Скъсаната връзка в момента не изключва бъдещото й възстановяване.

“Тези картини и този експеримент анализират един от възможните пътища на бъдещо, устойчиво развитие на България, Балканите и Европа в едно с природата. Въпросният път e базиран на творчеството”, каза Димитър. “Наблюдавайки България и света днес – 21.09.2024 г. – виждаме, че те „боксуват“ и отчаяно търсят система от идеи, които да им дадат смисъл и вяра да продължат напред. Нуждаем се от нова политическа теория с нов субект. Този субект може да е творчеството, като философско понятие, така както го разглеждат философите, като Николай Бердяев и Джорджо Агамбен. Новата теория може да е творческа политическа теория."

----

Организатори на събитието:  Дарина Палова и Димитър Палов, известни още като L.Y.R.A - артисти, юристи, създатели на Арт резиденция “Старото училище", но най-вече идеалисти и търсачи. Организират множество арт събития от 2010 г. насам в цялата страна, основатели на т. нар. ритуално изкуство. За резиденцията те споделят:

“Арт резиденцията „Старото училище“ е първата международна резидентна програма за артисти в България. Вече 14 години, откакто започнахме да подкрепяме артисти от цял свят в търсенето им на вдъхновение и нови идеи, като им предлагаме магията на създадената от нас паралелна артистична реалност. Нашата резидентска програма е не само бягство от шума на големия град, индустриализацията и консуматорското общество, но тя също служи като убежище за артистите, с които споделяме идеите си, приятелството и сърдечността си. Вярваме, че по този начин помагаме за създаването на ново поколение хора/артисти, които имат смелостта и куража да предизвикват и променят себе си. В нашите очи изкуството не е само средство за създаване на това, което е естетически приятно, но и инструмент, способен да промени света.”

Следвайте ни и във Viber ТУК