ИВА ЧАВДАРОВА, директор на МФ "Мартенски музикални дни"

Отменена за пореден път поради третата пандемична вълна в Европа от началото на 2021, дълго чаканата 60-годишнина на МФ "Мартенски музикални дни" ще се състои от 17 септември до 3 октомври. Независимо от сериозната все още ситуация, ние като организатори се опитваме да осигурим изданието на фестивала през септември – усилие, което би било невъзможно без подкрепата на Министерството на културата и нашите спонсори и дарители. Дължим това усилие и на фестивалната публика, която в тези трудни времена очаква с нетърпение своите срещи с музиката на фестивалната сцена в Русе.  

Специалните гости на фестивала през септември са именити изпълнители от България и чужбина, част от които ще имат своя дебют на българската фестивална сцена. 

Особен интерес със сигурност ще предизвикат дебютиращите в България млади и щедро надарени инструменталисти – виолончелистът Орелиен Паскал, лауреат на "Кралица Елизабет" в Брюксел, който ще открие фестивала под  диригентството на Емил Табаков с Първия виолончелов концерт на Шостакович, чиято 115-годишнина честваме тази година,  както и френският пианист Люка Дебарг – лауреат на конкурса "Чайковски" в Москва, който предлага един доста разнообразен, но и твърде добре изграден в стилистично отношение репертоар от Й. С. Бах до Ал. Скрябин.  

Чест за всеки голям международен музикален форум е и присъствието на такива световноизвестни музиканти като дебютиращият на българска сцена Струнен квартет "Йерусалим", считан за един от най-добрите струнни квартети в света днес, както и знаменитата Елена Башкирова с един забележителен в репертоарно отношение класично-романтичен концерт, в който често изпълнявани композиции се редуват с такива редки, но изключително красиви заглавия и творби като Поетичните звукови картини на Дворжак и преработката за пиано на Ф. Лист на прочутия вокален цикъл на Бетовен „На далечната любима“.  С особено интерес очакваме и  талантливия руски пианист Сергей Редкин, спечелил само преди няколко месеца Втората награда от конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел, който ще имаме удоволствието да чуем в концерта на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на Пламен Джуров с Първия клавирен концерт на А. Шнитке - една от най-красивите и дълбоко експресивни творби на композитора.  

Представяме и един от честите гости на русенския фестивал през последните години - атрактивният Саксофонен квартет SIGNUM, който винаги ни изненадва с идеите си. Този път пристига в компанията на една от най-ексцентричните фигури на съвременната немска музикална сцена, добре известен и на младите хора с екстравагантните си клубни акции – Кай Шумахер, пианистът с много успешно класическо образование, чиито солови изпълнения днес се превръщат често в акт на чиста музикално-стилистична алхимия, в опияняващи смеси от дадаизъм, танц, авангард, джаз и поп култура. Очакването е за една необикновено провокативна (особено за младежката аудитория) програма на SIGNUM с участието на Шумахер под мотото "Goldberg Nights" и аранжименти на музика от Бах до Гершуин, Стив Райх и Телониъс Монк. 

Програмата предлага още и среща с вълнуващата корейска пианистка Йоръм Сон – „месията на пианото“, както обичат да я наричат журналистите. Ще я чуем в една изключително привлекателна със своеобразната си  постромантична чувствителност съвместна програма с изключителния Светлин Русев. След 16 годишно отсъствие от русенската фестивална сцена в Русе се завръща и българската оперна прима Красимира Стоянова в заключителната фестивална вечер, като солист на Русенския фестивален оркестър с прочутите "Четири  последни песни" на Р. Щраус, под диригентството на Емил Табаков. В същата програма е и другото голямо събитие на фестивала - световната премиера на Концерта за цигулка, написан от Емил Табаков специално за Русенския фестивален оркестър и цигуларя Светлин Русев. 

Репертоарните предизвикателства на предстоящия фестивал не свършват с казаното до тук. Гостуването на Оркестъра на БНР под диригентството на Марк Кадин предлага една много симпатична репертоарна инвенция на тема "Рапсодии", с любими жанрови творби от В. Стоянов, Дебюси, Лист, Владигеров и Енеску. Изцяло премиерна програма от изключително елегантни авторски аранжименти на творби от Бах до Пиацола предлага и екстравагантното и изключително талантливо дуо на Виви Василева и бразилския китарист Лукас Кампара Джиниз на 18 март. 

Ансамбловата музика очертава една доста богата и вълнуваща територия в рамките на фестивалната програма. Така например, изисканият немско-австрийския дух в програмата на Струнния квартет "Фрош" по един естествен начин свързва неспокойната лирика на прочутия клавирен квинтет на Шуман с експресията на създадения почти век по-късно струнен квартет на Цемлински. Тази програма ще ни срещне и с изключително надарения млад български пианист Емануил Иванов, абсолютният победител от конкурса "Бузони" в Италия, чийто дебют на фестивала в Русе очакваме с голям интерес. Една много любопитна ансамблова програма предлага и струнният квартет "Филхармоника" в партньорство с един от най-добрите български флейтисти Явор Желев. Любопитното в тази програма е, че известните, но и рядко изпълняваните флейтови квартети на Моцарт попадат в една много елегантна  лирическа конотация с прочутия фа мажорен струнен квартет на Равел.  Ансамбловите концерти ще ни срещнат отново и с необикновената артистична енергия на една от най-търсените кларинетистки днес – израелката Шарон Кам, която ще партнира на Йерусалимския струнен квартет в една от най- красивите творби в ансамбловата литература на Брамс – неговият Кларинетен квинтет. 

Много стилна, привлекателна за публиката и изцяло романтична програма с творби от Брамс и Менделсон предлагат в своето гостуване и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров и големият цигулар Минчо Минчев. Традиционно силно е и тазгодишното участие във фестивалната програма на Ансамбъл "Музика Нова" под диригентството на Драгомир Йосифов, с програма, която обещава да се превърне в специално фестивално събитие със серията от световни и български премиери на творби от такива емблематични фигури в европейската и българската музика на границата между 20 и 21 столетие като А. Виеру, Г. Устволская, Б. Спасов, С. Пиронков - син, А. Шнитке, А. Веберн.

Съвременният контекст в програмата на фестивала се допълва и от двете вечери, посветени на джаза. Първата – с концерт на прекрасните млади музиканти от триото на известния български пианист Теодор Петков, които ще представят албума си Bake a Biscuit, и втората джаз вечер, която ще ни срещне с Джаз-секстета на Михаил Йосифов, събрал талантливите си възпитаници от НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в програма, посветена на 100-годишнината от основаването на академията.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...