През юли галерията на Гьоте-институт ще представи мащабен художествен и изследователски проект на Боряна Росса (Боряна Димитрова Драгоева), разглеждащ образа и ролята на жените в българското кино. Като продължение на изложбата ще се проведе и „кино клуб“, на който публиката ще може да гледа и обсъжда откъси от филми заедно с художничката и други гости.

 

ОТКЛОНЕНИЕ: Жените в българското кино

Проект на Боряна Росса

09.07. – 30.07.2021

Откриване: 09.07., 18:30 ч.

Гьоте-институт България

ул. „Будапеща“ 1, София

 

Кино клуб „Отклонение“ с Боряна Росса

Среща с художничката, прожекция на откъси от филми и дискусия 

13.07.2021, 18:30 ч.

Гьоте-институт България

ул. „Будапеща“ 1, София

Вход свободен, но с предварителна регистрация 

 

Актуалният артистичен и изследователски проект „Отклонение: Жените в българското кино“ на художничката Боряна Росса ще бъде показан в галерията на Гьоте-институт с откриване на 9-ти юли.Изложбата ще представи за първи път в цялост проекта, по който Росса работи от вече няколко години.

В самостоятелния си проект под формата на видео инсталация художничката съчетава интервюта с единадесет жени от различни професии, които анализират женските образи в шест български филма от периода 1945-2019 г.: „Вълчицата“ (1965), „Отклонение“ (1967), „Понеделник сутрин“ (1968), „Последната дума“ (1972), „Шивачки“ (2007) и „Воевода“ (2017).За да се потопят зрителите в съдържанието на филмите, авторката създава анимация от рисунки, някои от които представени в галерията, оформяйки я като тематична среда. Проектът е придружен и от компилация от интервюта с известни кинодейци по темата за пола в тяхното творчество, проведени през 2008 г. във връзка с академично изследване на Боряна Росса по темата.

С проекта си Боряна Росса проследява историята на развитието на женските образи в българското кино, обществените проблеми, които отразяват или критикуват, както и ролевите модели, които пропагандират през погледа на съвременни жени от различни поколения.Извън това на повърхността изплуват въпроси за регреса в някои области на женската еманципираност у нас, койтоособено след средата на 90-те години започва да се усеща все по-осезаемо.Не на последно място проектът повтаря тезата, че правата на жените не са даденост, а са извоювани от други жени и мъже.

В допълнение към изложбата зрителите ще имат възможност да се включат и в тематичен кино клуб на 13-ти юли, в рамките на който Боряна Росса ще представи проекта си, ще покаже откъси от избрани филми и ще дискутира с публиката. За участие в кино клуба е необходимо предварително да запазите място тук.

Проектът е реализиран с подкрепата на New York Foundation for the Arts и на Български фонд за жените. Части от него са представяни в групова изложба „Всичко (ни) е наред“ в галерия Credo Bonum през 2020 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.