ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Маргарита Лилова беше по-известна в Австрия, отколкото в България. От 1963-та до 1995 г. беше щатна солистка на Виенската държавна опера, а у нас гостуваше рядко в София, по-често във Варна, откъдето започна и творческия й път през 1959 г. Повечето енциклопедични справочници я определят като „българско-австрийска певица”.
Родена е на 26 юли 1935 г. в Червен бряг в културно семейство, в което художествената музика е на почит. Израства в столицата. Пее от дете. Участва в детския хор на Софийската опера. През 1958 г. завършва с отличие Държавната музикална академия като ученичка по пеене на проф Мара Маринова- Цибулка, а актьорско майсторство изучава при доц. Михаил Янков. През следващата година е назначена във Варненската опера. Там дебютира като Мадалена от „Риголето” на Верди и до 1961 г. подготвя няколко големи роли, сред които: Амнерис от „Аида”, Полина и Графинята в „Дама Пика” на Чайковски, Азучена в „Трубадур”.
1961 година е съдбовна за младата певица. Тогава е първото издание на уникалния Международен конкурс за млади оперни певци в София, на който кандидатите, стигнали до финалния трети тур, се представят в цял оперен спектакъл.Тогава в София пристигат 65 певци от 22 страни. Дават се 12 награди и 8 поощрения.
Първите трима златни медалисти са: Питър Глосъп (баритон) от Лондон, Теодора Лукачу (сопран) от Букурещ и Асен Селимски (баритон) от София, трима великолепни певци с голяма кариера. Маргарита Лилова получава четвъртата награда при една сериозна конкуренция и точно това ще й отвари пътя към Европа и света. Но първо става солистка на Софийската опера и бързо поема част от мецосопрановия репертоар като дублира титулярката Надя Афеян. На конкурса я чува интендантът на Виенската щатс опера и така получава покана за работа там. Първото й излизане на тази голяма сцена е на 1 януари 1963 г. е в трудната роля на Амнерис от „Аида”.
Успехът е безспорен и тя става постоянна, щатна солистка. Не след дълго е чута и от великия Херберт фон Караян, който високо оценява певческата й дарба и особено голямата й музикалност и я ангажира за ролята на Кръчмарката в „Борис Годунов” на Мусоргски. С Караян тя ще продължи да работи не само във Виена, но и на фестивала в града на Моцарт, Залцбург.
Друга щастлива за нея среща е тази със знаменития диригент Йозеф Крипс. С големия познавач и интерпретатор на Моцарт тя изработва повечето от ролите си от този автор. Една от тях, Марцелина, от „Сватбата на Фигаро” ще се нареди сред коронните й превъплъщения. Ще бъде незаменимата Марцелина в 143 представления на тази опера.
Всъщност, на виенска сцена Лилова ще участва в 46 различни по стил и характер роли: големи, малки и средни общо в 1135 представления. И винаги с неизменен успех. Нейните роли ще бъдат винаги прецизно, по немски изработени до най-дребния детайл, тя ще е винаги сигурна на сцената като певица, актриса и музикант. Един еталон за високо майсторство. „Един перфекционист на сцената”, както я определиха немската и американската критика.
И това ще се оцени от Австрия, която ще я удостои с най-голямото звание за един оперен изпълнител – „камерзенгерин”, близко до нашето „народен артист”, от което, за съжаление, прибързано и необмислено се отказахме... (Тук ще отворя една скоба: след австрийците и германците, званието “камерзенгер” / м. р./ и „камерзенгерин”/ ж.р./ във Виена, българите са на трето място по своя брой, преди италианците, французите и другите чужди певци със заслуги и постижения на тази елитна световна сцена!)
Интересното в кариерата на тази именита певица е, че повечето от големите си партия тя подготвя за невероятно кратки срокове на чужди сцени по света като гастрольор. Така в Парижката Гран опера дебютира като Еболи от „Дон Карлос” , в Марсилия излиза за първи път като Далила от „Самсон и Далила”на Сен Санс, в Сан Франциско – Шарлота от „Вертер” на Масне. По това време (60-те и 70-те години, когато Лилова е в апогея си) в големите театри е практика гастрольорите да нямат дори и една репетиция с оркестър на сцена, а само една или две с пиано, и направо да се представят пред публиката. Голямата музикалност и интелигентност на Маргарита Лилова, както и работоспособността й, я задържат близо три десетилетия на върха не само във Виена, но и по света.
В най-силните си сезони тя пее в Ковънт гардън, Берлин, Ла Скала, Метрополитън, Буенос Айрес, Лисео, Барселона, Будапеща, Прага, Москва, Мюнхен... Има шанса да пее редом със светила на оперната сцена като: Джузепе Ди Стефано, Пласидо Доминго, Карло Бергонци, Биргит Нилсен, Рената Тебалди, Леони Ризанек...
У нас гостува с концерти и спектакли на Варненско лято, в Софийската опера, изнася и камерни песенни рецитали. Самата тя се счита в равна степен за оперна и камерна певица и държи изключително много на художествената песен. В тези програми, наред с немските, френските, руските и италианските автори, често включва и български творби от Добри Христов, Черкин, Пипков, Големинов, Хаджиев.
Обожава българската песен. В едно интервю за телевизионната журналистка Невена Коралова твърди, че лиричната й природа се нуждае от художествената песен, за да компенсира общо взето драматичния си, тежък мецосопранов репертоар.
Благодарна е на композитора Любомир Пипков, който като преподавател в Академията й открива света на песента. Но репертоарът на Маргарита Лилова е не само драматичен, наред с: Азучена, Улрика, Далила, Амнерис, Сляпата от „Джоконда”, Леонора от „Фаворитката”, тя се превъплъщава с не по-малък успех и в редица комични героини от опери на Росини, Доницети, Моцарт, Вебер, Ото Николай, Лорцинг, Рихард Щраус, Мусоргски, Прокофиев...В тях, както и в сериозните роли, обемният й, красив, тембрист, отлично школуван мецосопран, безспорната й музикалност и артистичност й позволяват да изгради ярки, пълнокръвни образи.
За щастие, част от тях са записани и на филмова лента – това са екранизациите на оперите „Джоконда” , „Арабела”, „Сватбата на Фигаро”, „Кавалерът на розата”, които могат да се видят и интернет пространството. Маргарита Лилова почина след тежко боледуване от рак на 13 април 2012 във Виена, където бе погребана с почести.
Днес, нейната талантлива дъщеря, сопраното Весела Златева е сред водещите солисти на операта в Карлсруе, Германия и следва успешно нейния път в изкуството.
