Швейцарският физик Ален Колер е намерил снимка, която по мнение на експерти е на полския пианист и композитор Фредерик Шопен. Новината е разпространена от Полския институт в Париж. 

Репродукцията е от дагеротипната снимка. Тя е третото фотографско изображение, известно досега на Шопен. Учените предполагат, че снимката е направена през 1847 г. от парижкия фотограф Луи-Огюст Бисон, който е автор и на единствената потвърдена снимка на полския композитор. Кадърът е намерен в личния архив на Шопен в Швейцария. Оригиналният дагеротип вероятно е унищожен. На снимката се вижда характерният нос, пълните устни и тънкото лице на Шопен, познати от предишната потвърдена фотография. 

ФРЕДЕРИК ШОПЕН е наричан „Поетът на пианото”. Той е най-известният представител на полското музикално изкуство и един от най-великите творци в историята на музиката. Подобно на Моцарт е дете-чудо и свири на пиано и композира от ранно детство. Неговото творчество представя Романтизма в най-чистата му форма. Макар че изнася общо само около 30 публични концерта, е смятан за един от най-гениалните пианисти в историята на човечеството. Умира в Париж през 1849 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина