На 97 години почина Милка Пейкова - от плеядата художници, оставили следа в българското изобразително изкуство, съобщи БГНЕС.

Работейки в областта на приложната графика съвместно със съпруга си Георги Ковачев, тя има голяма заслуга за развитието на кирилския шрифт, оформител е на книги и пощенски марки. Автор е на над 180 портрета, сред които на Иван Вазов, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Дора Габе, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Григор Вачков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Георги Павлов-Павлето.

Милка Пейкова е родена през 1919 г. в с. Павел, Великотърновско. Идва в София и започва работа в книжарница „Чипев“. През 1948 г. завършва Художествената академия, специалност "Живопис", при проф. Дечко Узунов. Нейни творби са излагани в Москва, Прага, Лайпциг, Будапеща, Париж, Лондон, Бон, Алжир. Носител е на български и международни награди за оформление на книги, шрифт, живопис.

През 2011 г. излиза нейната мемоарна книга „Дните предишни“, в която разказва за забележителните срещи в живота си. Завършва я така: „И аз не зная! Ни отговора за смисъла на това, което написах, и смисъла на рисуването… Ни отговора за смисъла на живота… Не зная!“

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина