На 97 години почина Милка Пейкова - от плеядата художници, оставили следа в българското изобразително изкуство, съобщи БГНЕС.

Работейки в областта на приложната графика съвместно със съпруга си Георги Ковачев, тя има голяма заслуга за развитието на кирилския шрифт, оформител е на книги и пощенски марки. Автор е на над 180 портрета, сред които на Иван Вазов, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Дора Габе, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Григор Вачков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Георги Павлов-Павлето.

Милка Пейкова е родена през 1919 г. в с. Павел, Великотърновско. Идва в София и започва работа в книжарница „Чипев“. През 1948 г. завършва Художествената академия, специалност "Живопис", при проф. Дечко Узунов. Нейни творби са излагани в Москва, Прага, Лайпциг, Будапеща, Париж, Лондон, Бон, Алжир. Носител е на български и международни награди за оформление на книги, шрифт, живопис.

През 2011 г. излиза нейната мемоарна книга „Дните предишни“, в която разказва за забележителните срещи в живота си. Завършва я така: „И аз не зная! Ни отговора за смисъла на това, което написах, и смисъла на рисуването… Ни отговора за смисъла на живота… Не зная!“

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.