КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, "Програма "Хоризонт"

С голямо уважение припомняме творческото дело на един любим за много българи музикант - Димитър Вълчев - композиторът, който се изявяваше и в класическата, и в поп музиката.

Всеки слушател обича песента му “Една българска роза“, но е чувал и оперетата му „Време за любов“, и очарователните му детските песни, филмовата му музика. Разбира се, Димитър Вълчев е отделил място и за типично класическите форми в творчеството си: с Кантатата „Възхвала на деня“, Фантазия за пиано и оркестър с магнетофонна лента, Три концертни пиеси за камерен оркестър, Духов квинтет, Соната за пиано, хорови песни. И във всички пиеси той завладява с мелодичния си дар, с богата фантазия и професионализъм.

Димитър Вълчев е роден в Асеновград на 3 юли 1929 г. Баща му е лекар, завършил в Австрия, но семейството се премества в Смолян. От малък свири на пиано, но както самият Вълчев признава - предпочита да импровизира, отколкото да свири задължителните етюди. Това не пречи да го приемат в Музикалната академия на първо място в специалността "Пиано". Негов професор е Андрей Стоянов, а след завършването си отново учи в Музикалната академия, но този път композиция при проф. Парашкев Хаджиев.

От 1954 г. в продължение на шест години е диригент на оркестъра в Народния театър за селото, а от 1960 г. - в Сатиричния театър, където остава 30 сезона. Работата в театъра му дава възможност да композира театрална музика, музика към радиопиеси и телевизионни постановки, музика към филми - сред тях „Бялата стая“, “Най-добрият човек, когото познавам“, "Спомен за близначката". 

Работата му в театъра и познаването на законите на сцената го насочват към музикално-сценичните жанрове - оперетата и мюзикъла - там е голямата му любов. Още първата му оперета “Време за любов“ има голям успех и се играе в много наши театри. Следват “Ревю с усмивки“,“ Дванадесета нощ“, операта буфо „Цар и водопроводчик“, “Фалшификатори“, фарсът “Ах,този секс“. Много са и детските му оперетки, представени в Младежкия театър.

В последните години от живота си Димитър Вълчев е музикален драматург на Държавния музикален театър “Стефан Македонски“. През 1994 г. издава книгата си „Другата струна“ - мемоари, есета фантазии - една изключително емоционално написана книга. 

Димитър Вълчев умира на 28 септември 1995 г.

 

В Златния фонд на БНР е запазено интервю с Димитър Вълчев от 1994 г., в което той разказва какво го свързва с оперетата. Чуйте в звуковия файл тук

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.