ПЛАМЕН АСЕНОВ (1958 - 2024), "Свободна Европа"

Ел Греко (Доменикос Теотокопулос) - художник и архитект (1541 - 1614)

Произход: остров Крит, тогава Венецианска република

Образование: учи за художник на Крит, продължава обучението във Венеция и Рим, където отваря и собствено ателие, а оттам се преселва в Испания

Най-известни картини: „Събличането на Христос“, „Погребението на граф Оргас“, „Отварянето на петия печат“, „Успение Богородично“

Признание: свързва византийската традиция със западното изкуство, смятан е за предтеча на експресионизма, кубизма и други модерни течения

-------

Какво ще помислите за художник, чиито картини съвременната критика нарича „низки”, „долни”, „глупави”, „достойни за презрение”?

Не знам за вас, но аз ще реша, че говорим за Ел Греко, чиито живот лесно се разказва, но чието творчество не се описва с думи прости. А и с думи сложни не може, макар че някои още опитват.

Ел Греко е роден е през 1541 г. на остров Крит. Но ако опитат да ви продадат негова работа с подпис Ел Греко, откажете – фалшива е. Той се подписва само с истинското си име и родно място - Доменикос Теотокопулус, критянина. Прави го, за да знаят всички кой е, но и да не се загуби, защото голяма част от живота си прекарва в чужбина – в Италия и най-вече в Испания.

Но в началото е Крит, гръцки остров, държан от венецианците 3 века. Греко живее там 26 години, става майстор в художеството и попива византийската иконопис, която пренася в зрелите си творби.

През 1567 г. заминава за Венеция, вероятно за да расте в изкуството и славата. Дорисува по пътя, „Успението на Света Богородица” – творба, която втрещява. Това вече не е чиста икона. Но още не е и чиста картина. Трепти на границата, събрала най-фантастичните възможности и от двете, кара те да коленичиш и да слушаш какво говори.

Във Венеция Греко учи при Тициан, после се мести в Рим и приятел му осигурява достъп до двореца на кардинал Алесандро Фарнезе, където се събират римските творци и аристократи. Там Греко получава доста поръчки - отначало се придържа към стила на венецианския ренесанс, но бързо приближава онова, което днес се смята за негов стил, така характерен, че няма дори последователи. Този стил включва издължени фигури, накъсана перспектива, превес на цвета над формата, на духа над материята.

Младият грък обаче не си държи езика зад зъбите и критикува италиански майстори, изказва се рязко и за Микеланджело, въпреки че учи от него. Дори предлага папа Пий V да замаже частта на Микеланджело в Сикстинската капела и да вземе той, Греко, да нарисува нещо отгоре. Микеланджело обаче е икона в Рим и обществото отхвърля нахалника, принуждава го да мушне четките под мишница и да замине за Испания.

Там Ел Греко минава през Мадрид, но се заселва в религиозната столица Толедо. Там е посрещнат като голям художник и в църквата на манастира „Санто Доминго де Силос” прави девет работи, сред които „Светата Троица” и „Успение Богородично”, които му носят голямо признание.

Истинската му цел обаче е да получи поръчка от крал Филип II за новия манастир „Ел Ескориал”. Филип му възлага за проба две платна, но не ги харесва и повече не го търси. Вероятно сега се върти в гроба заради тази грешка, но пък така Толедо става втора родина на Греко и там създава най-значимите си творби.

Хортенсио Феликс Паравичино, испански поет и проповедник, пише: „Крит даде на Ел Греко живот и занаят, Толедо – по-добро Отечество, където през смъртта той започна да постига вечен живот”.

Ел Греко прави ателие и, освен картини, изработва статуи и олтарни рамки. През 1586 г. получава поръчка за „Погребението на граф Оргас”. Според легендата, граф Оргас, управител на Толедо през ХІІІ – ХІV век, е благочестив мъж и голям дарител. А когато през 1312 г. умира, Свети Стефан и Свети Августин лично го погребват пред заслепените от блясъка на светиите очи на градските първенци.

Но в картината Ел Греко изобразява и обезсмъртява, съвременните първенци на Толедо – аристократи, духовници, юристи, поети и учени, онези, които харесват работите му и го подкрепят. Изобразява и себе си в образа на рицаря отляво.

Художникът живее разточително – често кани оркестри да свирят в дома му на вечеря. Испанката Херонима де лас Куевас му ражда син, който наследява занаята, макар не и огромния талант. Всъщност, след смъртта на Греко, синът му май остава единственият човек, който продължава да харесва творбите на баща си и опитва да го продължи.

В началото на ХVІІ век художествените вкусове на обществото рязко се променят - на власт идва ранният барок и никой вече не си пада по Греко, свързан с маниеризма на предишното поколение. Не го харесват и критиците, те ценят уменията му, но не понасят резултата, наричат картините му дори „налудничави”. Той потъва в забрава, а преоткриването започва в средата на ХVІІІ век, в ерата на романтизма.

Пръв Теофил Готие нарича Греко „предтеча на романтизма”. През 1908 г. историкът на изкуството Мануел Косио издава първи каталог на Греко. Френският критик Жул Майер пък отива в Испания да изучава Веласкес, но попада на Греко и се захласва: „Той е открил царството на новите възможности”.

Англичанинът Робърт Фрай пък казва през през 1920: „Той е стар майстор, който е не просто модерен, всъщност ми изглежда много стъпки напред, но обърнат към нас, за да ни показва пътя”.

Поставят Ел Греко също като предвестник на импресионизма, на немския експресионизъм, на кубизма, дори на абстрактния експресионизъм.

Така или иначе обаче, през април 1614 художникът Доменикос Теотокопулус си тръгва от този свят. Гърците и досега го имат за най-големия гръцки художник. Испанците го нареждат сред най-значимите испански творци. Такива като мен го наричат „велик европеец”. Истината е, че Ел Греко е гений на света.

 

Илюстрациите са от Уикипедия

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…