БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Роденият в Русе на 15 април 1971 г., завършил НАТФИЗ през 1993 г. в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев Камен Донев е творец, изтъкан от разнопосочни импулси и неочаквани обрати в своето развитие.
Личност с безспорен талант, занимавал се с фолклор в танцов ансамбъл „Найден Киров“ осем години в родния си град, влюбен в киното и посещавал редовно премиерните прожекции в студийния киносалон „Просвета“ – без да изпуска филм на любимия си режисьор Еторе Скола , е приет от първия път в Академията, завършва в клас на любими преподаватели и веднага започва работа във Военния театър, вторият по значимост и популярност в страната.
Там обаче е на щат до 2009 г., след което решава да си бъде сам господар на съдбата.
Насочва се към примамливия свят на моноспектакъла, където вече царства Мариус Куркински.
Затова предвидливо си изработва ефективна стратегия – неговите спектакли да са под формата на лекции и да отразяват възгледите на обобщен и симпатичен персонаж – на народния учител – изскочил от облика на Даскала от тв шоу на Теди Москов „Улицата“, в чийто издания от 1999, 2001 и 2004 г. участва и Донев.
Успехът на представленията „за народното творчество“ (2007), „за всеобщата просвета“ (2013), „за сватбите“ (2015) и „за силата на словото“ (2021) са зашеметяващи, пълнят залите, правят Камен Донев знаменитост и всеобщ любимец, но - интересно – за разлика от Мариус, той не бърза да ги издава на ДВД дискове.
В „За народното творчество“ е концептуално ясен и предвидим, „За сватбите“ се увлича по мултимедийното въздействие с акцент върху автентичния танц, а в „Силата на словото“ е експанзивен и напорист.
За своя спектакъл „За сватбите“ събира в „Арена „Армеец“ 12 000 зрители!
Утвърждава се и като безспорен театрален талант.
Без всякакви затруднения посочваме двете му върхови постижения – Подсекалников в „Животът е прекрасен“ (2012), нова версия – „И все пак, животът е прекрасен“ (2024) на Александър Морфов по „Самоубиец“ на Николай Ердман и Сирано по Едмон Ростан в „Сирано дьо Бержерак“(2022) на Стоян Радев.
Посекалников е конгениална изява, Донев я изнася като откровение на предела на творческите си способности, с огромно желание и ентусиазъм, хвърляйки се смело в света на абсурдите на ранния соц и трагикомичните стълкновения на своя герой, Сирано е по – обран, по – затворен и вглъбен, но по своему активен и артистичен, смел защитник на справедливостта в един жесток свят на войни и насилие, роля, която би увенчала устрема му с по – голямо удовлетворение, ако постановката не дразни със своята условност, бутафорност – дървената детска рапира в ръката на Сирано / ! /и ненужно проявена естетика на бедността.
Камен Донев е имал възможност да се утвърди като популярен певец, дори до нивото на Слави Трифонов и трио „НЛО“.
Съвсем млад, само на 23 години, той има шанса да бъде част от триото със Стефан Вълдобрев и Мая Бежанска, с които записва два легендарни албума – „Обичам те мила“ 1994 и „Революция“ 1996, от които са знаменитите хитове –„Обичам те мила, с бели маратонки“, „Ивана“, „Работа“ , „Либе Тудоро“и „Ще ходиме на Варна“.
Гледал съм видеото към тях, то се възприема като откровение днес, подскачащият Камен Донев има облика и обноските на младия Антонио Бандерас, но нали не харесва англо – саксонската система на разпространение на култура и не иска да ходи и да се бори в Холивуд, както си признава в КиноСпирка при Мария Вълдобрева на 21 септември 2023 г.,предпочита утвърждаването си у нас в разпадаща се постсоциалистическа България…
Чудото с хитовете бързо свършва, триото се разпада, след време Вълдобрев ще извади друг албум с гръмотевична слава „ …към“, 1998, а двамата ще направят чудесен скечов дует при раздаването на наградите „Аскеер“ на 24 май 1999 г.
За последен път…
Камен Донев е добър събеседник, но рядко дава интервюта.
Но щом се изяви пред камерата присъствието му се помни с години – участието му в „Панорама“ на 8 март 2019 г., когато произнася култовата реплика за нашенските търсачи на слава – „Насран, но на екран“ ,впечатляващият дует със Слави в неговото шоу на 27 март 2019 г., съдържателната беседа с дъщерята на Стефан Вълдобрев Мария на 21 септември 2023 г.,може би най – откровената, смислена и важна давана негова изповед и на 10 април 2022 г., когато с много горчива ирония коментира прословутото селфи на тогавашния културен министър Атанас Атанасов…
Пише пиеси – едноактни и многоактни.
От едноактните си струва да споменем „Мартин, Данчо и майка им“ от 2007 г.
А от многоактните си харесвам „Извънредно положение“, 1999, поставена от Галин Стоев като „Самолетът беглец“ през 2000 г., трагикомичният битов епос – трилогия „Уют“ от 1999 г., реализиран от Петронел Гочев в Благоевград и станал основа на авторския му филм от 2019 г.,“Най – важните неща“, 2001, сценарий за двусериен тв филм на Иван Андонов, „Живот и здраве или Кръщене“, 2002 на Николай Поляков и „Финале гранде“ от 2002 г., авторски музикално – танцов спектакъл във Военния театър.
Събира в сборник най – значимото от своето драматургично творчество през 2006 г. – „Всичко дотук“.
Донев ненавижда тв сериали и постановки, но добива популярност именно след участие в тях.
Открива го Румяна Петкова и той се подвизава като Йоско Вагнера, син на кмета в прочутия сериен филм за възродителния процес „Гори, гори огънче…“(1994), предизвикал обществен скандал и дебат с участието на тогавашния президент Жельо Желев, през 1997 г. участва в мюзикъла „Зелен таралеж“ на Димитър Шарков, в трагикомичния фарс на Иван Андонов „Най – важните неща“ от 2001 г.е Зефир, има знаково присъствие в легендарното шоу на Теди Москов „Улицата“ през 1999, 2001 и 2004, без да забравяме добавката „Пресечката“(2017) , като именно от него изскочи прословутия Даскал, започнал да чете след това лекции за народното творчество и сватбите, както и в прочутия му тв филм „Рапсодия в бяло“ от 2002 г.
В „Камера! Завеса!“(2003) на Христиан Ночев, Ангел Тошев и Петър Одаджиев е асистентът Константин Дживджанов.
През 2008 г. открадва вниманието ни с петминутното си присъствие в авторското шоу „Лейди и джентълмени“ за първия ни омнибус филм, посветен на 15 г. от създаването на вестник „Капитал“, а през 2012 г.изпълнява централната роля на равина Нисим в сериала на Вито Бонев и Иван Митов„Недадените“.
Донев има скромно, но важно присъствие в „Подгряване на вчерашния обяд“(2002) на Константин Бонев, разказващ за протуберансите в Македония, преди и след разпадането на югославската федерация, както и като селският чорбаджия в „Засукан свят“ (2019) на Мариус Куркински.
Естествено, неговият опус магнум си е „Уют“ от 2019 г.
За него навремето написах ревюто „Един УЮТен филм на Камен Донев“.
Препрочитайки го днес установявам, че съм бил доста снизходителен към него.
При повторното му гледане се установява, че ако и да е натъпкан със звезди – от Захари Бахаров и Албена Колева до Стефка Янорова, Валентин Танев, Бойка Велкова, Камен Донев и Николай Сотиров, това си е всъщност тромав тв театър, предназначен за голям екран, на когото постоянно му личи с какви финансови усилия е бил реализиран и пуснат за публиката.
В интервюто си пред Мария Вълдобрева Донев споменава за два готови авторски проекта, но не ми се вярва скоро да пристъпи към осъществяването им – при това не само защото има семейство, което трябва да храни.
А тъй като се насочи към друг тип креативна реализация чрез компанията си „Швъргало“.
Първоначално – през 2014 г., това бяха петминутни скечове, които чрез А1 постепенно добиха популярност в социалните мрежи, докато самият Донев не узря за идеята да пуска регулярно епизоди – като „Интересни заглавия от конкурса“, оказал се 12 минути през 2021 г. до едночасови предавания – спектакли – нещо средно между тв театър и тв филм, като само за 2023 г. броят ми достигна цифрата десет, явявайки се продължител на създаденото от Лъчезар Аврамов и Китодар Тодоров в „ Петък, точно в пет“ (2019 – 2021), но вече в по – обемна форма – от „Пасторал“ и „Пудигото“ – с времетраене 4- 7 минути до „Празници“ (2023) – 73 минути!
Под формата на тв предавене „Конкретно с проф. Донев“ и с водещи Елена Бозова и Патриция Къндева в рамките на около час и в редица 8 седемминутни до 11-13 петминутни скечове, занимаващи се с определена важна тема – празници, бизнес, семинари, почивно дело, изобретения, Донев се опитва да бъде актуален, интересен, значим, вкарвайки в обръщение прословутия си абсурден хумор.
Той импровизира, манипулира, иронизира, пее, танцува, свири на китара, вика на помощ отново фолклора, за да е забавен и атрактивен, интересен и търсен от публиката.
Не винаги му се получава – в „Коледа“ ,„Семинар“ и „Изобретател“ например свежите находки са в съседство с изцепки на просташки хумор, колежките му водещи не винаги са на ниво като непосредственост – „Бизнес“, в „Полет“ се чувства и определено зацикляне с развитието на разказа, в „Хижа“ покрай успешния вокален дует с Бозова се усеща липса на ярко вдъхновение, тъй като отново се експлоатира темата за брата на проф. Донев, личи си, че всичко се върти около Камен Донев, че това си е всъщност one man show, че ако него го няма всичко рухва и сградата се събаря…
Обаче Камен Донев продължава с учудващ ентусиазъм да фабрикува предаване след предаване като в опиянение, спомняйки си за времето на „Улицата“ и Теди Москов и вероятно надявайки се, че вече е открил разковничето на толкова жадувания телевизионен успех, който да преследва, разбира се, сам, като повелител на кариерата си.
Дали е на прав път ще покаже бъдещето…
А аз търпеливо ще изчакам следващия му авторски моноспектакъл и евентуалното му завръщане в света на киното и тв сериал, където мястото му остава засега празно…