На 81 години почина Красимир Спасов - един от доайените на българската театрална режисура, съобщи БНТ.
SKIF публикува поста във фейсбук на дъщеря му - актрисата Касиел Ноа Ашер:
"Тази нощ моят баща Красимир Спасов отпътува зад далечният, изгряващ хоризонт... ❤ И да! Усещам с цялото си същество, че първата му репетиция в небесния театър вече е започнала... Отвъдните Артисти са прегърнали Баща ми със златните си крила, а той с леко ироничната си усмивка ги въвежда в тайните на света, планетите, звездите, вселената... А неговите ученици и актьори го обичаха с възхита като Краля Слънце по Молиеровски, опрощаващо като най - невинното дете на Крал Лир, преданно пред осанката му на Крал Лъв. Моят баща беше Режисьор с цялото си същество. Обожаваше Театъра. Коридорите, гримьорните, стаята за Чакащи, ателиетата, кабинета си, барчето на последния етаж... Но най - много си умираше да разказва истории там - на Сцената под Прожекторите... Беше майстор на анализа, на чувствата, на реденето на пъзела наречен Герой. Беше мечтател, който вълшебстваше с душите на Публиката...
Беше екстремен, точен, мощен, завладяващ, непреклонен и безащитен... Знаеше много, но не спираше да учи до последния си миг... Беше Репетиция Моя Любов! Уважаваше и се прекланяше, както пред Звездата Артист така и пред Портиера на входа... Те бяха неговите хора. Неговият живот. А аз пък като негова дъщеря се омайвах от спектакълите му... особено от тези, в които дръзваше да сподели без задръжки и част от тревожно - сърцебийната си сложна природа... "Трамвай желание", "Полет над кукувиче гнездо", "Васа Железнова", "Мъртвешки танц", "Нощта на трибадите", "Игра на любовта и случая", "Мизантроп"... Заради тези спектакли станах Актриса. Баща ми ме научи на Характер. О, боже, колко е нужен той в нашата професия. Научи ме на “топки“. Научи ме на храброст и вкус. Научи ме на почтенност. Научи ме да чета внимателно, да бърникам и търся невидимото между редовете.
Научи ме да бъда лице от неизвестен автор, белязано със страста да се занимава с изкуство. В моменти на нежност го наричах Красьюнки - Пилюнки... В последните си години ме гледаше с очи на синя малка птица... Вчера моят Баща си отиде бързо и леко, с мигновенна диагноза без шанс. Отиде си като войник. Или Генерал. На сбогуване ми каза: Животът продължава... Той беше щастлив. Живя до край с обич, вяра и доверие в човеците.
Така че, скъпи мой Татко... Аривидерчи... Смъртта е състояние.
И нека Шоуто да продължи! ❤
Погребението на моят баща Красимир Спасов ще бъде в ритуаланата зала на Централни Гробища в сряда 17 януари от 12 30 до 13 30. Добре дошли."
