ВИКТОР ВАЙЦ, DW

Много хора възприемат Жозефин Бейкър като култов образ: "Сто години с поличка от банани стигат", казва пред DW нейната биографка Мона Хорнкасъл, визирайки ролята на Бейкър на шоу звезда. Благодарение на способността си да се променя, да се самоутвърждава и да разказва за живота си тя става източник на вдъхновение и един вид проекционен образ за творците от бъдещите поколения. Но не е само това - нейното застъпничество за правата на човека, за свобода и равенство са били и си остават "невероятно мотивиращи" както днес, така и по онова време, когато многообразието още не е било навсякъде норма на живот.

Известността на Жозефин Бейкър изобщо не се ограничава с участието ѝ във формирането на обществения вкус през 1920-те години в ролята на екзотична танцьорка със "съмнителен костюм" с африкански мотиви. Разбира се, сценичната ѝ кариера заслужава специално внимание - тя танцува и пее в продължение на половин век, изминавайки дългия път от бордеите на Сейнт Луис до най-големите европейски сцени.

Говори се, че Жозефин Бейкър е получила над 1500 предложения за женитба. През 1927 година знаменитата танцьорка, която тогава е била 20-годишна, печели повече от всеки друг артист в Европа. Гастролира из Европа с нашумелите музикални шоу програми "Revue Nègre" и "Hot Jazz". В Париж, Мадрид и Берлин пред нея се прекланят известни художници и писатели като Пикасо и Хемингуей, архитектът Льо Корбюзие, артисти и театрални дейци като Жан Габен и Макс Райнхард. Френският художник Жан Кокто описва възторга си от нея по следния начин: "Това е прекрасен идол от кафява стомана, ирония и злато".

От бордеите на Сейнт Луис до Бродуей и Париж

Бъдещата звезда е родена с името Фрида Жозефин Макдоналд в бордеите на Сейнт Луис в щата Мисури на трети юни 1906 година като извънбрачна дъщеря на чернокожа жена и на бял испанец. Жозефин е трябвало да работи от малка - като прислужница в богати бели семейства. На 15 години майка ѝ я омъжва, за да не се грижи повече за нея - от този кратък брак е фамилното ѝ име Бейкър.

За да изкарва прехраната си, тя работи като гардеробиерка в пътуваща театрална трупа. Веднъж сменя на сцената разболялата се танцьорка и не се поколебава да се възползва от шанса си - оттогава започва да се изявява с трупата и да покорява сърцата на зрителите.

Жозефин е много амбициозна: постепенно стига до Бродуей, а малко по-късно и до Европа. През 1925 година прави истински фурор в Париж, явявайки се на сцената в костюм само от пера и с перлена огърлица на врата. Зрителите изпадат във възторг от чувствената еротика на гъвкавото ѝ тяло. Особено известен става нейният "danse sauvage" - див танц с поличка от 16 изкуствени банана.

Бейкър бързо става световноизвестна - боготворят я навсякъде, където се появи. Тя има безчет любовници - както мъже, така и жени, но се омъжва за сицилиански самозванец, за да вземе аристократичната му титла. Въпреки голямото си богатство, звездата не е щастлива.

Тя се превръща в секс-символ на 20-те години на ХХ век, благодарение на нея джазът става социално приемлив в Париж, Берлин и други европейски градове. Но е обект и на немалко расистки нападения, особено в САЩ, където я карат да минава през служебния вход на театрите. Изпълнена с разочарование, в крайна сметка тя приема през 1937 година френско гражданство по линия на брака си с френския евреин и промишлен магнат Жан Лион.

 

Против нацистите и против дискриминацията

По време на Втората световна война Бейкър започва работа в Червения кръст във Франция, където благодарение на контактите си със Съпротивата става агент на френската тайна полиция. По време на концертните си турнета пренася с багажа си през границата писма и секретни документи. След войната генерал Шарл де Гол я награждава с Ордена на почетния легион.

Жозефин Бейкър продължава да се занимава с политическа дейност и след войната, през 1963 година заедно с Мартин Лутър Кинг участва в легендарния Вашингтонски марш срещу расизма в САЩ. Същевременно осиновява 12 деца с най-различен произход и вероизповедание, с които живеят заедно с мъжа си в замъка си в Дордон, превърнат в място за поклонение на расовата и религиозната търпимост.

Луксозният живот обаче струва много и Бейкър потъва в дългове. През 1968 година имуществото й е запорирано и продадено на търг, мъжът ѝ вече я е напуснал. Приятелката й - княгинята на Монако Грейс Кели помага за настаняването на семейството в помещения на Червения кръст в Монако.

Завръщането на танцьорката през 1973 година в "Карнеги хол" в Ню Йорк и нейното легендарно шоу през 1975 година в парижкия театър "Бобино" отново предизвикват голям резонанс в пресата. Но застаряващата звезда вече не може да повтори успехите си от миналото. Тя умира от сърдечна недостатъчност на 12 април 1975 на 68-годишна възраст. През 2021 година по решение на френския президент Еманюел Макрон тленните ѝ останки са погребани в парижкия Пантеон.

 

* Изложбата "Свобода, равенство, човечност", посветена на творчеството на Жозефин Бейкър, може да се види в Bundeskunsthalle в Бон до 24 септември 2023 година

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина