ВИКТОР ВАЙЦ, DW

Много хора възприемат Жозефин Бейкър като култов образ: "Сто години с поличка от банани стигат", казва пред DW нейната биографка Мона Хорнкасъл, визирайки ролята на Бейкър на шоу звезда. Благодарение на способността си да се променя, да се самоутвърждава и да разказва за живота си тя става източник на вдъхновение и един вид проекционен образ за творците от бъдещите поколения. Но не е само това - нейното застъпничество за правата на човека, за свобода и равенство са били и си остават "невероятно мотивиращи" както днес, така и по онова време, когато многообразието още не е било навсякъде норма на живот.

Известността на Жозефин Бейкър изобщо не се ограничава с участието ѝ във формирането на обществения вкус през 1920-те години в ролята на екзотична танцьорка със "съмнителен костюм" с африкански мотиви. Разбира се, сценичната ѝ кариера заслужава специално внимание - тя танцува и пее в продължение на половин век, изминавайки дългия път от бордеите на Сейнт Луис до най-големите европейски сцени.

Говори се, че Жозефин Бейкър е получила над 1500 предложения за женитба. През 1927 година знаменитата танцьорка, която тогава е била 20-годишна, печели повече от всеки друг артист в Европа. Гастролира из Европа с нашумелите музикални шоу програми "Revue Nègre" и "Hot Jazz". В Париж, Мадрид и Берлин пред нея се прекланят известни художници и писатели като Пикасо и Хемингуей, архитектът Льо Корбюзие, артисти и театрални дейци като Жан Габен и Макс Райнхард. Френският художник Жан Кокто описва възторга си от нея по следния начин: "Това е прекрасен идол от кафява стомана, ирония и злато".

От бордеите на Сейнт Луис до Бродуей и Париж

Бъдещата звезда е родена с името Фрида Жозефин Макдоналд в бордеите на Сейнт Луис в щата Мисури на трети юни 1906 година като извънбрачна дъщеря на чернокожа жена и на бял испанец. Жозефин е трябвало да работи от малка - като прислужница в богати бели семейства. На 15 години майка ѝ я омъжва, за да не се грижи повече за нея - от този кратък брак е фамилното ѝ име Бейкър.

За да изкарва прехраната си, тя работи като гардеробиерка в пътуваща театрална трупа. Веднъж сменя на сцената разболялата се танцьорка и не се поколебава да се възползва от шанса си - оттогава започва да се изявява с трупата и да покорява сърцата на зрителите.

Жозефин е много амбициозна: постепенно стига до Бродуей, а малко по-късно и до Европа. През 1925 година прави истински фурор в Париж, явявайки се на сцената в костюм само от пера и с перлена огърлица на врата. Зрителите изпадат във възторг от чувствената еротика на гъвкавото ѝ тяло. Особено известен става нейният "danse sauvage" - див танц с поличка от 16 изкуствени банана.

Бейкър бързо става световноизвестна - боготворят я навсякъде, където се появи. Тя има безчет любовници - както мъже, така и жени, но се омъжва за сицилиански самозванец, за да вземе аристократичната му титла. Въпреки голямото си богатство, звездата не е щастлива.

Тя се превръща в секс-символ на 20-те години на ХХ век, благодарение на нея джазът става социално приемлив в Париж, Берлин и други европейски градове. Но е обект и на немалко расистки нападения, особено в САЩ, където я карат да минава през служебния вход на театрите. Изпълнена с разочарование, в крайна сметка тя приема през 1937 година френско гражданство по линия на брака си с френския евреин и промишлен магнат Жан Лион.

 

Против нацистите и против дискриминацията

По време на Втората световна война Бейкър започва работа в Червения кръст във Франция, където благодарение на контактите си със Съпротивата става агент на френската тайна полиция. По време на концертните си турнета пренася с багажа си през границата писма и секретни документи. След войната генерал Шарл де Гол я награждава с Ордена на почетния легион.

Жозефин Бейкър продължава да се занимава с политическа дейност и след войната, през 1963 година заедно с Мартин Лутър Кинг участва в легендарния Вашингтонски марш срещу расизма в САЩ. Същевременно осиновява 12 деца с най-различен произход и вероизповедание, с които живеят заедно с мъжа си в замъка си в Дордон, превърнат в място за поклонение на расовата и религиозната търпимост.

Луксозният живот обаче струва много и Бейкър потъва в дългове. През 1968 година имуществото й е запорирано и продадено на търг, мъжът ѝ вече я е напуснал. Приятелката й - княгинята на Монако Грейс Кели помага за настаняването на семейството в помещения на Червения кръст в Монако.

Завръщането на танцьорката през 1973 година в "Карнеги хол" в Ню Йорк и нейното легендарно шоу през 1975 година в парижкия театър "Бобино" отново предизвикват голям резонанс в пресата. Но застаряващата звезда вече не може да повтори успехите си от миналото. Тя умира от сърдечна недостатъчност на 12 април 1975 на 68-годишна възраст. През 2021 година по решение на френския президент Еманюел Макрон тленните ѝ останки са погребани в парижкия Пантеон.

 

* Изложбата "Свобода, равенство, човечност", посветена на творчеството на Жозефин Бейкър, може да се види в Bundeskunsthalle в Бон до 24 септември 2023 година

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Песни като „Running Scared" и „Pretty Woman" са за взаимната любов. Но слушателите не мислят така. Вероятно в гласа ми има винаги някаква тъга, меланхолия, какво да правя.“

Рой Орбисън, американски музикант, един от пионерите на рокендрола, роден на 23 април преди 88 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си