ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Неговата мечта се заражда в една текстилна фабрика, когато е едва на пет. Тогава той все още не знае колко опита ще му трябват, за да се превърне в един от най-утвърдените съвременни български художници днес.

Става дума за живописеца Греди Асса, който в петък откри изложба си "През годините" със свои знакови картини, създадени от 80-те до днес. Домакин на събитието е галерия "Нирвана", а в изложбата участва и неговата дъщеря Ина Асса със свои шалове.

На пръв поглед може би изглежда сякаш няма връзка между живописната картина и текстилен аксесоар. В живота на големият български художник обаче двете са преплетени отрано. Асса е роден в Плевен през 1954 г., като по това време майка му работи като дизайнер във фабрика за текстилен трикотаж.

"Първата картина, която нарисувах, когато бях на 5 години, нарисувах с нея върху едно платно, намазано с туткал", казва Асса пред списание "Пирон". "Дълги години в моделиерната… Чувството ми за рисуване, за цвят, за линия, за пространство, съм придобил чрез нея", добавя той. А от баща си получава "трудолюбието, амбицията, целта".

Асса описва баща си като трудолюбив и свободолюбив човек. Роден в Турция и с еврейски корени, той прекарва младите си години в Истанбул, Одрин, Стара Загора. След това се озовава в Казанлък, откъдето го изселват в трудов лагер в Плевен по време на Втората световна война. След това започва работа, тъй като не му е разрешено да завърши висше образование. "Това е за моите родители", казва Асса. И ги описва като "изключителни".

От дете артистът мечтае да учи в художествена гимназия, но родителите му се притесняват да го оставят сам в София. Затова той попива нови техники от свои приятели, с които се връщат за лятото именно от такива гимназии. "Те ми показваха какво са рисували. Аз бях толкова слисан. Тая обработка на молива, етюдите, които ми показваха, там рисуваха гипс, глава. И после, за мен беше наистина предизвикателство", спомня си художникът.

Продължава да рисува упорито в казармата и когато е приет като студент по зъботехника в София, започва редовни уроци по рисуване и ежегодни опити да влезе в художествена академия. На третата година е приет в Търново, където през 1981 г. завършва специалност стенопис в класа на проф. Никола Гелов.

По-късно заедно със свои приятели художници, сред които и Недко Солаков, основава групата "Градът". "Може би първата авангардна група, в която сами си показвахме проектите, етюдите, начина на мислене за даден проект, обсъждахме го, сами със себе си като критици. Разпределяхме приходите и на другите. Много се обичахме. И по един особен начин смалявахме нашето его, за да може всичко да върви. Бяхме канени в Испания, Англия, Австрия – къде ли не правехме изложби… Живеехме в еуфория", казва Асса пред "Пирон"

През 1989 г. членовете на групата основават своя едноименна галерия, която е и първата българска частна галерия, управлявана от художници. Галерията организира първата изложба в София на плакати на Христо Явашев-Кристо.

В момента Асса работи в Националната художествена академия, където е професор и ръководител на катедра „Мода“, а в периода 2000 – 2004 г. е заместник-ректор. В същия период е и заместник-председател на Фонд "Култура" към Министерството на културата. Бил е и изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България“.

Греди Асса е правил самостоятелни изложби в редица държави, сред които Великобритания, Германия, Люксембург, САЩ, Южна Корея, Франция, Швеция и др. Участвал е и в много други колективни изложби.

Но пред БНР споделя, че се чувства най-добре именно в България със своите колеги художници. "Тъй като владеенето на този занаят, колкото и да е мълчалив, той винаги дава възможност да правиш среща и да разговаряш по един особено мълчалив начин".

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Любов е всичко, което можеш да предадеш. Предателство може да има само ако има любов.“

Джон Льо Каре, английски писател, роден на 19 октомври преди 95 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...