КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, Програма "Хоризонт"

Да си припомним делото на изтъкнатия български музикант проф. Арсени Лечев - цигулар, диригент, музикален критик. Повод ни дава 120-годишнината от неговото рождение на 17 януари 1902 г.

Роден е във Велико Търново, а баща му е лекар. От 6-годишен свири на цигулка,  години след това в София взема уроци при Тодор Торчанов, Петър Гавазов и Георги Актарджиев. В същото време свири в Гвардейския оркестър и в оркестъра на Софийската опера. През 1921 г. заминава за Берлин, където е ученик на прочутия Хавеман във Висшето училище за музика, учи хармония при Юон и пиано при Трап. След това учи в Париж при известния камерен изпълнител Капе и отново в Берлин при Войку. 

През 1930 г. се завръща в България и се включва активно в концертния живот на страната, предимно с участие в различни камерни състави. След една година създава струнен квартет, който носи неговото име, защото той свири първа цигулка. Участници в състава са Стоян Сертев - цигулка, Яким Якимов - виола и Константин Кугийски-виолончело. Съставът съществува с прекъсвания до 1957 г., а през това време в него свирят известни български инструменталисти като Константин Попов, Стефан Магнев, Стефан Сугарев, Константин Крушовенски  и др.

 

От 1947 г. квартетъта става държавен. Дейността на състава е много активна - обикалят цялата страна с концерти, често придружавани с музикални беседи, изнесени от тяхния ръководител Арсени Лечев. Едновременно с тази си дейност Лечев е концертмайстор на Гвардейския оркестър, а от 1933 до 1942 г. и на оркестъра на Софийската опера. Той е един от инициаторите за  създаването на Държавен филхармоничен оркестър към операта. 

Започва и преподавателската си дейност в Музикалната академия, от 1952 г. е професор, а дълги години е завеждащ катедрата по камерна музика. Диригентските му изяви започват през 1942 г., когато работи в Художествения оперетен театър и поставя оперетите „Ева“, “Победителката“, „Любовта на Шуберт“, по-късно е негов директор, а от 1958 до 1962 г. ръководи Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.

Трудно е да се изброят всички длъжности, които е заемал Арсени Лечев: Главен уредник на Радиоразпръскването, една година диригент на Симфоничния оркестър в Бургас, музикален редактор във вестник „Култура“. Обществените му задъления са още повече: Бил е секретар на Съюза на българските композитори, председател на секцията „Концертиращи артисти" и още, и още.  Не бива да пропускаме многобройните рецензии, статии в пресата, беседи, изнасяни в цялата страна. За него може да се говори като за една изключителна творческа личност.

Арсени Лечев умира на  23 ноември 1984 г. В звуковия файл можете да чуете и част от Клавирния квинтет от Роберт Шуман, записан от квартета на Арсени Лечев и пианиста Трифон Силяновски през 1956 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Любов е всичко, което можеш да предадеш. Предателство може да има само ако има любов.“

Джон Льо Каре, английски писател, роден на 19 октомври преди 95 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...