ОГНЯН  СТАМБОЛИЕВ

През XIX век авторът на „Каста дива”  или „Непорочна богиньо”, арията на Норма из едноименната опера  - считана за една от най- красивите на всички времена, Винченцо Белини (1801- 1835) бил известен още и като „Моцарт от Катания”. Подобно на създателя на „Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, той дебютирал като дете чудо, живял кратко, творил  интензивно и умрял внезапно при загадъчни обстоятелства. Предполага се, без да е още напълно доказано, че е бил отровен.

-------

Историята на Белини може да се изложи съвсем накратко.

Баща му, Розарио Белини, бил органист в катедралата на южноиталианския град Катания. Синът написал първата си композиция под негово ръководство  едва шестгодишен. На осемнайсет завършил с пълно отличие Неаполската консерватория „Алесандро Скарлати” – в класа по композиция на прочутия тогава маестро Дзингарели и написал първата си опера „Аделсон и Салвини”. На премиерата присъствал всемогъщият оперен импресарио Джузепе Барбайя и това се оказало големият шанс на начинаещия маестро – дебютантът получил изгоден договор за втората си опера. Тя се казвала „Бианка и Ферандо” и била оценена за голямата тогава сума от 300 златни дуката.

През първата половина на XIX век операта е в истински разцвет и е водещо изкуство, тя е в центъра на духовния и обществения живот на европейците, в който за щастие няма телевизия, чалга и футбол. Но шумният успех на „Бианка и Ферандо”, една прекрасна мелодрама, не спасил младия Белини от първото му голямо житейско разочарование, оставило дълбока рана в душата му. Поискал ръката на прелестната Мадалена Фумароли, единствената дъщеря на  влиятелен неаполски аристократ. Девойката споделяла чувствата му, но надменният й баща не го приел. Историята на тази любов е пресъздадена и на екрана от известния италиански кинорежисьор Кармине  Галоне в неговия познат и у нас филм „Каста Дива” с участието на французина Морис Роне (Белини), италианката Антонела Луалди  (Мадалена Фумароли) и румънката Надя Грей (примадоната Джудита Паста, първата изпълнителка на ролята на Норма).

Тогава честолюбивият младеж си дал обет, че ще стане прочут  и богат музикант. Започнал трескаво да работи над нова опера – „Капулети и Монтеки” по трагедията на Шекспир „Ромео и  Жулиета”, с която пожънал забележителен успех не само в Италия, но и в редица страни на  Европа. А след големия успех на „Норма” през 1831 г. неговите  съграждани изсекли медал с образа му, на който написали „На Винченцо Белини от Катания – гордост на музикалното изкуство”. 

За свой шедьовър Белини считал „Норма” – една висока трагедия с античен сюжет по либретото на поета Феличе Романи. С толкова голямо усърдие той не работил върху никоя друга опера. Прочутата ария „Каста дива” („Непорочна богиньо”) той написал в осем варианта, за да стигне до последната й редакция, която познаваме днес преди всичко от забележителната, ненадмината  засега интерпретация на великата  Мария Калас.

Интересно е, че  за първата редакция на операта „Норма” - тази ария още не била написана и премиерата претърпяла истинско фиаско. Но след това се превърнала в емблема на цялото творчество на Белини. И до днес „Каста дива” е нещо като вечен „хит”, ако мога да употребя тази малко грозна и непривична за прекрасното изкуство на операта американска дума.

Съвременниците на композитора твърдят в свои спомени за него, че е бил твърде скромен, честолюбив и доста стеснителен. Успехът и славата, настигнали го твърде рано, съвсем не го променили. С голям труд и настойчивост големите  импресарии от епохата все пак успели да го  придумат да отиде в Париж, тогава културна и музикална столица на Европа и света, за да работи там.

В града на Сена го посрещнал щедрият и великодушен към младите си колеги Джоакино Росини, който станал негов настойник и учител. Авторът на безсмъртния Фигаро решил да му разкрие някои тайни на композицията и по-специално на оркестрацията, за да го въведе в стила на  френската  „голяма опера” (Гран опера), модна тогава. Плод на тези търсения е лебедовата песен на Белини – неговата  единадесета, голяма романтична  музикална драма „Пуритани” (1835) по едноименния роман на Сър Уолтър Скот. Премиерата й предизвикала истинска сензация в Париж, но въпреки успеха и парите, композиторът решил да се прибере в родната Катания – трудно му било да вирее сред суетата и шума на космополитния град. (Белини ни е оставил само 11 опери, докато Росини е автор на 39, а Доницети на 72!)

Но  точно по това време във Франция през пристанището на Тулон нахлула от Ориента холерата - тогава почти нелечима болест - и това му попречило да пътува.  И младият маестро приел настойчивата любезна покана на неговия почитател – английския борсов агент от еврейски произход  Самуел Леви, да гостува в имението му край Париж.  Всъщност Леви бил наел малък замък в градчето Пюто, заедно с метресата си Оливия Корде, бивша парижка куртизанка. Хитрият Леви веднага успял да въвлече в своите борсови машинации неопитния Белини и така той изгубил, при това доста  набързо ,почти цялото си  състояние, спечелено с упорит творчески труд -  30 000 франка. През есента на 1835 г.  Белини се почувствал доста зле – разболял се от тежка стомашна болест с неизвестен произход. Някои негови приятели и познати, сред които и поетът Хайнрих Хайне, поискали да го посетят, за да го видят и да му помогнат. Но Леви не допуснал никого. 

На 23 септември 1835 г.  младият маестро починал, една 31- годишен,  без да бъде лекуван и прегледан преди това от лекар. Мнозина решили, че е отровен от непочтения и алчен  Самуел Леви заради парите му, но за съжаление, тази версия все още не е напълно доказана.

 

Мария Бохачек като Норма (вляво), Тодор Костов като Полионе и Мари Крикорян като Адалджиза в сцена от „Норма“ на Белини. варненско лято, 1972 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора