БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Отдавна не възприемам Анджелина Джоли само като ослепителна красавица, смущаваща мокрите ни сънища. Уверих се, че е много добра актриса , след като игра в „Луди години“ (1999), „Добрият пастир“(2006), „Подмяната“(2008), „Агент Сол“(2010) и Туристът“(2011), а напоследък съм приятно изненадан и от уменията, които демонстрира като постановчик.
Хареса ми увереността, с която режисира историческата сага „Несломен“(2014), както и видеоклипа към него „Чудеса“ и останах доволен от камерната й интимна драма „Край морето“ (2015), в която с любопитство наблюдавах как съпругът й Брат Пит усърдно изпълнява всяко нейно режисьорско указание.
Очаквах с интерес „Първо убиха баща ми“ (2017) по няколко причини.
На първо място, заради темата – за оцеляването на камбоджанците в ужасяващите условия на диктатурата на червените кхмери. На второ – за да видя дали Джоли се справя успешно с екранизацията на романа на Лунг Унг и на трето – как е преосмислила и лансирала на екран историята, която, да си признаем, някога бе много актуална, а днес изглежда прекалено ретро.
За зверствата на кхмерите, върнали страната си с варварска жестокост в каменната ера, са правени прилични филми и дори шедьоври – споменавам само „Полетата на смъртта“(1984) на Ролан Джофе.
Сигурен съм, че Джоли е гледала този филм, както и че си е давала сметка, че се залавя с трудна, благородна и задължаваща задача.
Защото, дори и притежаваща камбоджанско гражданство, на нея й е ясно, че самото й име превръща творбата в притегателна мишена на зрителското внимание.
Ако беше заснета от местен творец, тя щеше да има резонанс в югоизточна Азия и с това щеше да се изчерпи нейната значимост.
Анджелина Джоли й придава така необходимото универсално звучене, а за силното й въздействие и желанието да се гледа по света допринася и колаборацията й с оператора Антъни Дод Ментъл и композитора Марко Белтрами.
Тя се захваща с трудна тема, но има за подкрепа един много добре написан роман, дело на Лунг Унг, както и вярата във възможностите на местните кинематографисти, които работят наистина сърцато и всеотдайно за каузата.
А освен това и самата Джоли вече демонстрира така нужната й професионална увереност.
Тя разказва просто и безхитростно, но внимателно обмислено и много емоционално разтърсващото приключение за оцеляването на „една камбоджанска дъщеря“, преживяла ада на червените кхмери между 1975 и 1979 г., загубила баща и майка, преживяла виетнамската инвазия и накрая оцеляла, събирайки се със своите сестри и брат…
Допада ми подхода на режисьорката да гради непосредствен и въздействащ разказ, облагороден и стоплен от нейната креативна чувственост.
Във всяка сцена и епизод тя лансира детайли, свързани с природата или човешките преживявания, които издават нейната чувствителна натура, без да се страхува, че ще бъде обвинена в манипулативност или преследване на самоцелни сантиментални ефекти.
Освен това не изменя на историческата правда, обичайки да снима в перспектива – в дълбочина, от високо, с важни подробности от бита и фактурата.
Филмът й наистина не е така суров и брутален като този на Джофе – въпреки че и в него има късащи сърцето сцени, като тази с детайлно показания жесток ефект с взривяване на мините, при бягството в джунглата на нещастниците - лагеристи, но е достатъчно реалистичен да представи всекидневния ужас на реалния тоталитаризъм, при който човекът е винтче на системата, както и неимоверните усилия, необходими за оцеляването и запазването на достойнството в този непрестанен ад.
„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направен филм.
Анджелина Джоли демонстрира усет при работа с натуршчици и деца – много е убедителна Сареум Срей Мач в ролята на Лунг, при цялостното ръководство на снимачния процес, при търсенето на ефекти в баталните сблъсъци и ненатрапчивото поднасяне на посланието на творбата, посветена на оцелелите камбоджанци, преживели един от най-зловещите експерименти в съвременната ни история.
Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на създателката си – съсценарист, режисьор и продуцент, която с много страст и любов, влагайки енергия, ентусиазъм и репутация, създава поредния си силен филм, с основание възприеман като изпълнение на нейния дълг към втората й родина.
А това не е малко, нали?
„Първо убиха баща ми“, 2017, 136 мин., сц. и реж.Анджелина Джоли, производство „Netflix“
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
