БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Разбира се, финалът с паралелния монтаж между сватбата на Калин и Наталия и смъртта на антагонистите Генадиев и Камбуров, ще се коментира дълго. С ирония и тъга – клише! Или с възхищение – какъв завършек на сагата!

Аз пък запомних култовото посмъртно признание на проф. Генадиев за щастието – „За мен щастието е умението да надхитриш съдбата. Ако можеш…“, защото „Животът е една дълга прелюдия към отвъдното“. Освен че има непринуден философски подтекст, тази констатация е въплъщение на житейска мъдрост и стоицизъм.

„Откраднат живот“ на Петър Вълчанов и Николай Костов  се оказа сполучлив опит за роден лекарски сериал, направен по всички изисквания на световните стандарти – зряло, уверено, атрактивно.

Той успя в най-главното – да задържи вниманието на зрителската аудитория четири дни в седмицата, което си е направо похвално за български тв продукт.

След като забуксува опасно в деветия си сезон „Столичани в повече“ на Христина Апостолова и Александър Косев направо се възроди в десетия, доставяйки ни наслада и забава, поради което бе логично да очакваме с интерес и любопитство последния му единадесети сезон, с който епизодите достигнаха внушителната цифра 144!

Чудех се накъде ще поеме екипа на главния сценарист Емил Марков след изключително находчивия и атрактивен ход с преследването на чудотворната икона миналата година.

Връщането на героите в Извор бе логичен и необходим ход, но изобщо не предполагах, че темата с бежанците е възможно да се експонира така оригинално, драматично  и смешно, че да поддържа интригата седмици наред.

И още нещо – остатъчната енергия на сериала действително даваше плод до финала – за да може отец Григорий - Ненчо Илчев да намери своята утеха в лицето на Гретхен – Вяра Табакова, Чеканови и Лютови да се боричкат със своите фантомни НПО – та за и против  сирийските бежанци , Радко – Васил Драганов, да срещне голямата си любов в лицето на Зухра – Благовеста Митева, а д – р Спас Лютов – Руслан Мъйнов да се събере отново с бившата си съпруга Йовка – Ева Тепавичарова.

Разбира се, имаше сцени и епизоди, заснети бързо, звучащи познато, без необходимия финес и фантазия, но чудно нещо – златоносната сюжетна жила отново бе експлоатирана ефективно и сериалът се изгледа неусетно и на един дъх , регистрирайки и неочакваната развръзка с елиминирането  на местния олигарх Константин Цеков – Христо Гърбов от Радко, след екшън, предизвикал възторга и аплодисментите на всички.

Естествено, отново е налице нещо като отворен финал, след като телевизионерът Андрей Лютов -  Иван Юруков подхвърля загадъчно, че това не е як финал, а само началото…

За сетен път се убедих, че моделът „Столичани в повече“ работи до отказ, но същевременно съм и доволен, че продуцентите най – сетне решиха да затворят последната му страница.

Наистина засега нямаме нужда от сапунка тип „Дързост и красота“ и бе разумно този успешен  и обичан тв проект да  приключи достойно, оставяйки трайни положителни емоции в съзнанието на многобройните си верни фенове…

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот