БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт, представен като глава първа от една американска сага.

От десетилетие чета за амбицията му да заснеме мегауестърн, с който да отдаде почит на титаните на жанра и най-вече на Джон Форд и ето, след като и на него се наложи да ипотекира имот на калифорнийското крайбрежие, за да осигури бюджет от 100 милиона долара, мечтата е вече реализирана.

И дори пожъна седем минутни овации в Кан.

Сега предстои по-трудното за феновете на Костнър – съсценарист с Джон Беърд и Марк Касдън, продуцент, режисьор и изпълнител на главната роля, да напълнят салоните.

Така както като Джон Дътън от 2018 г. ни залепва за малкия екран, за да следим хрониката на една могъща земевладелска фамилия в модерния уестърн на Тейлър Шеридан „Йелоустоун“.

Но амбицията му е задача с няколко неизвестни….

На първо място продължителността – 181 минути.

За себе си твърдя, че изобщо не е проблем. Нещо повече – вместо да чакам 16 август бях готов да изгледам и втората част като галаспектакъл от общо шест часа, но колцина биха се навили на такава авантюра в разгара на европейско първенство, предстояща олимпиада и подтискащи жеги?

По принцип времетраенето не би трябвало да е проблем – след първия час има няколко протяжни сцени, които са приемливи – все едно слушаме Костнърова балада, която изпълнява със състава си „Модерен Запад“, но за сметка на това развръзката и финала са впечатляващо динамични и атрактивни и тържество на неподправената емоция, която отново владее сърцата ни, подвластна само на големите киномайстори.

Самият сюжет е интересен, впечатляващ и наслоен като пъзел.Това е неизбежно – гледаме началото на 12 часова епопея, все едно стартираме с първия „Кръстник“, знаейки че ни очакват още два, които, ако изгледаме в хронологическа последователност, както ни ги поднесе Копола през 1992 г., обхващат периода от 1901 до 1980 г-. и са с продължителност повече от девет часа.

В първа глава се лансират две основни сюжетни линии – по овладяването на обширните пространства на Дивия Запад, съпроводено с кървавите стълкновения с индианците и се загатва за очаквана златна треска.

В личен план проследяваме митарствата на оцелелите от атаката на апачите майка Франсис – Сиена Милър и дъщеря Лизи – Джорджия Макфейл, пристигането им във форта под закрилата на армията на САЩ и  полковник Албърт Хотън – Дани Хюстън и началото на интимните трепети между Франсис и лейтенант Трент Гефарт – Сам Уортингтън, както и стартът на аферата на проститутка с дете Мариголд  - Аби Лий с неразговорливия странник Хейс Елисън – Кевин Костнър.

В интерес на истината Костнър се появява след първия час, играе уверено и вдъхновяващо, създавайки интересен и запомнящ образ, криещ в себе си още много тайни и предизвикателства.

Ако и да се стреми да бъде политкоректен в рамките на допустимото постановчикът обръща внимание на насилието и нетърпимостта между бели и индианци, но така и не откроих едно по-значимо актьорско присъствие сред червенокожите, с изключение, може би, на Татанка Мийнс – Таклишим, докато при китайците все пак маркирам изявата на Джим Лау като мистър Хонг.

Кевин Костнър работи упорито и самоотвержено, но като цяло върху епоса му ляга сянката на загадката – на финала на първа глава неизвестен издател печата в транс брошури с обещания за райски живот в град Хоризонт – обетованата земя и първообразът на американската мечта, на фона на престрелки и междуособици, на липса на законност и елементарна сигурност, поради което продължавам да си мисля както за режисьорския  му дебют – шедовър, който отново бе ситуиран във времето на Гражданската война –„Танцуващият с вълци“ (1990),ако и сега да обхваща малко по-дълъг период – 1859 – 1874 г., така и за някои от незабравимите опуси на Джон Форд – от „Форт Апахи“ (1948) до „Така бе завладян Дивия запад“(1962) , на който е сърежисьор.

Натоварен и със свръхочаквания, вкллючително и като възродител на щатския уестърн, „Хоризонт“ трудно балансира между тежестта на епохата, в който е създаден и концесиите на познатите романси, в които американската кино има  далеч по-представителни постижения.

Слава Богу, към финала на сагата  Кевин Костнър овладява напълно материала и като в транс ни поднася сцени, които ни предстои да видим, подгрявайки ни за следващите части на епоса си.

Умно и хитро поднесено!

 

„Хоризонт“, 2024, сц.Кевин Костнър, Джон Беърд, Марк Касдън, реж. и прод.Кевин Кострър, 181 мин., прод. на „Ню лайн синема“и „Уорнър брадърс“

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина