ЛИЛИЯ ЯКИМОВА, "Литературен вестник"
Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си, сред които ирландската награда „Руни“ от 2000 г. за сборника с разкази „Antarctica“ (издаден и на български със заглавието „Любов във високата трева“) и награда „Оруел“ за художествена литература с политическа тематика от 2022 г. за романа „Малки неща като тези“. С нея през същата година писателката влезе и в краткия списък на наградите „Букър“.
В „Малки неща като тези“ Бил Фърлонг, обикновен търговец на въглища, баща на пет дъщери, посреща Коледата на 1985 година в тихото и сковано от студ ирландско градче Ню Рос. Съвестта на героя обаче не му позволява да извърне поглед от изолирания католически манастир наблизо, чиято тайна години наред хвърля сянката си над града, удобно премълчавана в името на лъжливото чувство на спокойствие. Бил трябва да събере решителност и да заздрави раните от собственото си минало, за да направи това, което смята за правилно и да подаде ръка.
Лицата в книгата нямат прототипи от действителния живот, но чрез разказа си за съмнителните действия на монахините зад вратите на манастира Киган представя реален срамен факт от историята на Ирландия: така наречените магдаленски перачници – институции под ръководството на католическата църква, функционирали чак до края на XX век, в които множество млади жени, „престъпили моралните закони“, са били изолирани и принудени да работят насила. Смята се, че хиляди жени и техните деца губят живота си зад стените на подобни учреждения.
Книгата е кратка (българското издание е малко над 100 страници), стилът на Киган – икономичен. Това не осакатява, а напротив, допринася за драматизма на разкритията в книгата – прозренията на героя сякаш проблясват като искра в тихите моменти от нищото, откровенията и разкритията идват спонтанно и естествено. Пестеливостта не пречи на изграждането на плътния образ на Бил, на потискащата атмосфера, на чувството на постепенно нарастване на тревогата, на сгъстяването на въздуха от напрежение в един момент и на забавянето на действието в друг, на трогателните (без повърхностен сантиментализъм) сцени. Преводът на Радостин Желев успешно предава всяко едно от тези усещания.
Главният герой Бил Фърлонг е чувствителен към неправдата и страданието на другите, вътрешно се противопоставя на удобните оправдания („Нали знаеш, че някои от тези хора сами са си виновни за положението, в което се намират?“, с. 18) и циничните коментари („Все някой трябва да изтегли късата клечка“, с. 19). В суровия свят на героите проявата на добрина към другия сякаш се смята за лукс или странна прищявка, а не за изначален морален дълг. Сам в ролята на аутсайдер в детството си, Бил е способен да осъди конформизма на останалите. Творбата ясно припомня, че затварянето на очите за злините е равносилно на съучастничество. И че съвестта, човещината, топлият жест – именно малки неща като тези всъщност правят голямата промяна и осмислят живота („[…] има ли смисъл хората да са живи, ако не си помагат един на друг?“, с. 113).
Не е случайно, че действието се развива в навечерието на Коледа. Не само защото тогава като че ли най-ясно изкристализира зловещата ирония, че именно монахините в католическия манастир и уж набожните граждани са готови да потъпчат всякакви християнски ценности. Но и защото Рождество и краят на годината са сякаш по традиция време за равносметка, граничен и съдбовен момент, който дава тласък на Бил.
Въпреки че читателят предусеща какво ще предприеме героят, финалът идва като възнаграждение. И дори жестът на добрината още да не отменя несигурността, утехата е в това, че и в най-суровите условия човечността все пак може да бъде спасена.
Специално внимание заслужава и корицата на Таня Минчева, която добре предава атмосферата на романа. Композицията, рамкирана от високите тъмни дървета със заплашително накацалите врани и с двете човешки фигури в средата, напомня, че борбата за справедливост може да е тиха и самотна, но над нея все пак като звезда грее вярата в доброто – светлината, към която винаги трябва да вървим.
Клер Киган, „Малки неща като тези“, прев. от английски Радостин Желев, изд. „Лабиринт“, С., 2022
