СИЛВИЯ ЧОЛЕВА, "Христо Ботев"

Една от "най-вкусните" книги, излизали напоследък, е романът "Петмез" на Влада Урошевич в превод на Русанка Ляпова и оформена от Люба Халева. В интервю в "Литературен вестник“ Влада Урошевич казва за книгата си: 

"Моят "Петмез“ е неотделима сплав от опитите ми да съживя своите истински спомени и игрите на моето въображение – и аз самият вече не мога да ги разгранича едно от друго. Съвременната литературна наука нарича това "автофикция”, нали? Аз наистина имах вуйчо, който се казваше Александър и беше бохем и "поетична душа”. И в Скопие реално съществуваше кафе-шантан "Океан”, получил името си от Раде Драинац, където художникът Никола Мартиноски нарисува еротични фрески, заради които беше осъден да плати парична глоба от 50 (тогавашни) динара. Естествено, можех да си измисля и друг вуйчо, както и друго кафене, но почувствах нужда (удоволствие) моята художествена измислица да се осланя на истински репери в действителността.“

Писан по думите на автора с носталгия по един изгубен свят, "Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот. Макар тъжен на места, той е и ведър, ироничен, написан с любов към хората, към природата, която по магичен начин присъства в него. Малкият свят на едно градче, описан в навечерието на Втората световна война, е видян през детските очи и затова е чудноват, но и много близък. Хората, амбициите им, провалите им, въжделенията им остават на заден план, когато започват бомбардировките, но въпреки че знаем какво следва, Влада Урошевич завършва книгата с надежда, че нищо не е било напразно, че изчезващия свят на детството преминава през времето и остава в спомените.

Професор Лидия Капушевска-Дракулевска пише за "Петмез“:

"В този роман е представена една изключително рядка по рода си култура на спомените. И наистина, много от вещите, описани в романа, могат да бъдат изложени в някой малък частен музей на спомените: кутията с копчета, откъснали се от роклите на лелите, кутията със семейни фотографии, където познатите някога лица постепенно биват обгърнати от мъглата на забравата, кутията с мъртви светулки, уловени от малкия разказвач... Всички те пазят следи от усилието да се спре времето, да се върнат спомените и да се подредят отново частиците в мозайката от някогашни събития, разпилени безмилостно от отминалото време.“

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...