SKIF
Кои са времената на гаснещата светлина ще разберете веднага от съдържанието – 1952, 1961, 1966, 1973,1976, 1979, 1989, 1991, 1995, 2001. Не в този ред обаче, а напълно разбъркано. Така, както е объркан животът на главните герои – 4 поколения от една фамилия. Едни съвременни Буденброкови, вървящи към разпад, гаснещи, разтварящи се в мрака.
Топосите в романа са свръхинтересни - социалистическият пейзаж в ГДР и СССР и екзотичното Мексико. В тези времеви и пространствени рамки семейство Умницер преживява тихо, но драматично живота си – всеки представител с непоносимостта си към останалите, с пълните разминавания в разбиранията за живота, причинени от пропастта във възрастта, мисленето, разбиранията, идеологията.
Авторът – Ойген Руге – руснак по произход, заживял на младини в ГДР и емигрирал в Западна Германия малко преди падането на Стената, изследва под лупа преживяванията на всеки член на семейството и разказва събития от различните им гледни точки. Малко са нещата, които обединяват тази разпадаща се фамилия в разпадащата се социалистическа Германия. Пропасти делят баща от син, дядо от внук. Женските образи привидно леко отстъпват на мъжката доминация. Но само привидно. Поколенческата драма ври и кипи и там, непоносимостта и абсурдността са скрити под покривалото на общоприетото лицемерие. Табутата на възрастните падат, отхвърлени от младата генерация. Разочарованията в живота доминират над щастието.
Има ли щастие въобще, пита Руге, пращайки героите си да го търсят в различните епохи и на 3 различни континента. Под депресиращите им преживявания покълва иронията на автора – тленността прави смешни страстите, битките, героичните пози, фалшивите ценности, смъртта застига и най-претенциозните.
„Във времена на гаснещата светлина” е книга, която се започва отначало в мига, в който бъде свършена. Разлиства се още и още – прочелият я иска да си припомни детайлите, които е забравил. Преводът на Жанина Драгостинова също има заслуга за това.
