SKIF

Книгата на Корин Хукс „Роклята ми не е измачкана” е едно много силно четиво. Изключително добре написана, стегната, къси фрази, позволяващи директно навлизане в емоционалния свят на героинята, висока ниво на образност. Много силна книга. Но и много тъжна.

Това е роман за обичта, която героинята никога не получава – нито от баща си, който умира, нито от майка си, нито после от годеника си. Това е книга, която те изпълва със съжаление, че в едно нормално семейство, интелигентни, уж, родители, с възможности (семейството разполага с яхта, слуги и т.н.), липсва единственото, от което хората имат нужда – да дават и да получават любов. Това е книга за нашата неспособност да общуваме, да изслушваме, да съпреживяваме, да утешаваме, да се поставяме на мястото на другия, да даваме себе си в дар на онзи, който има нужда единствено от нашето присъствие, за да се чувства по-добре. Това е присъдата на нашето безчувствие. Та как иначе можем да определим поведението на съпругата, която въпреки изричното желание на съпруга си да бъде погребан, увит в платната на яхтата си, край морето, решава до го кремира, защото „така било по-редно”. Това не е липса на романтичен дух, това е липса на живот – липсата на чувство не може да бъде оприличена на друго, освен на липсата на живот, което е равно на смърт, независимо че още съществуваш.

Книжката е само сто страници, състои се от 3 части: бащата, майката, годеника, но и трите са преизпълнени от вледеняващата липса на любов. От отсъствието на умението и желанието да даваш топлина на ближния си. Под привидното възпитание, елегантност и учтивост, откриваме смразяваща пустота, властване, агресивност и насилие – действието се развива през 60-те години в Брюксел в буржоазно семейство, къде привидността е над всичко. Затова и заглавието на романа е такова – героинята ни разказва как, независимо и въпреки че годеникът й я е бил на горния етаж, тя слиза на вечеря при родителите си с неизмачкана роля. Облича нова роля, измива се, слага си фон дьо тен и слиза, без да може да сподели нищо.

Между другото на белгийското издание на книгата също има едно 5-6 годишно момиченце на корицата, която обаче е черно-бяла, за разлика от българското. Не намирам корицата за подвеждаща или неудачна, смятам, че това е едно от възможните графични решения на невинността. Надявам се също да няма автобиографични елементи в романа, защото (независимо, че погледнах съвсем набързо) никъде в интернет не видях биографична справка за авторката, освен че е родена през 1946 година.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

Йосиф Бродски, руско-американски поет и писател, роден на 24 май преди 82 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.