SKIF
Книгата на Корин Хукс „Роклята ми не е измачкана” е едно много силно четиво. Изключително добре написана, стегната, къси фрази, позволяващи директно навлизане в емоционалния свят на героинята, висока ниво на образност. Много силна книга. Но и много тъжна.
Това е роман за обичта, която героинята никога не получава – нито от баща си, който умира, нито от майка си, нито после от годеника си. Това е книга, която те изпълва със съжаление, че в едно нормално семейство, интелигентни, уж, родители, с възможности (семейството разполага с яхта, слуги и т.н.), липсва единственото, от което хората имат нужда – да дават и да получават любов. Това е книга за нашата неспособност да общуваме, да изслушваме, да съпреживяваме, да утешаваме, да се поставяме на мястото на другия, да даваме себе си в дар на онзи, който има нужда единствено от нашето присъствие, за да се чувства по-добре. Това е присъдата на нашето безчувствие. Та как иначе можем да определим поведението на съпругата, която въпреки изричното желание на съпруга си да бъде погребан, увит в платната на яхтата си, край морето, решава до го кремира, защото „така било по-редно”. Това не е липса на романтичен дух, това е липса на живот – липсата на чувство не може да бъде оприличена на друго, освен на липсата на живот, което е равно на смърт, независимо че още съществуваш.
Книжката е само сто страници, състои се от 3 части: бащата, майката, годеника, но и трите са преизпълнени от вледеняващата липса на любов. От отсъствието на умението и желанието да даваш топлина на ближния си. Под привидното възпитание, елегантност и учтивост, откриваме смразяваща пустота, властване, агресивност и насилие – действието се развива през 60-те години в Брюксел в буржоазно семейство, къде привидността е над всичко. Затова и заглавието на романа е такова – героинята ни разказва как, независимо и въпреки че годеникът й я е бил на горния етаж, тя слиза на вечеря при родителите си с неизмачкана роля. Облича нова роля, измива се, слага си фон дьо тен и слиза, без да може да сподели нищо.
Между другото на белгийското издание на книгата също има едно 5-6 годишно момиченце на корицата, която обаче е черно-бяла, за разлика от българското. Не намирам корицата за подвеждаща или неудачна, смятам, че това е едно от възможните графични решения на невинността. Надявам се също да няма автобиографични елементи в романа, защото (независимо, че погледнах съвсем набързо) никъде в интернет не видях биографична справка за авторката, освен че е родена през 1946 година.
