SKIF

Книгата на Корин Хукс „Роклята ми не е измачкана” е едно много силно четиво. Изключително добре написана, стегната, къси фрази, позволяващи директно навлизане в емоционалния свят на героинята, висока ниво на образност. Много силна книга. Но и много тъжна.

Това е роман за обичта, която героинята никога не получава – нито от баща си, който умира, нито от майка си, нито после от годеника си. Това е книга, която те изпълва със съжаление, че в едно нормално семейство, интелигентни, уж, родители, с възможности (семейството разполага с яхта, слуги и т.н.), липсва единственото, от което хората имат нужда – да дават и да получават любов. Това е книга за нашата неспособност да общуваме, да изслушваме, да съпреживяваме, да утешаваме, да се поставяме на мястото на другия, да даваме себе си в дар на онзи, който има нужда единствено от нашето присъствие, за да се чувства по-добре. Това е присъдата на нашето безчувствие. Та как иначе можем да определим поведението на съпругата, която въпреки изричното желание на съпруга си да бъде погребан, увит в платната на яхтата си, край морето, решава до го кремира, защото „така било по-редно”. Това не е липса на романтичен дух, това е липса на живот – липсата на чувство не може да бъде оприличена на друго, освен на липсата на живот, което е равно на смърт, независимо че още съществуваш.

Книжката е само сто страници, състои се от 3 части: бащата, майката, годеника, но и трите са преизпълнени от вледеняващата липса на любов. От отсъствието на умението и желанието да даваш топлина на ближния си. Под привидното възпитание, елегантност и учтивост, откриваме смразяваща пустота, властване, агресивност и насилие – действието се развива през 60-те години в Брюксел в буржоазно семейство, къде привидността е над всичко. Затова и заглавието на романа е такова – героинята ни разказва как, независимо и въпреки че годеникът й я е бил на горния етаж, тя слиза на вечеря при родителите си с неизмачкана роля. Облича нова роля, измива се, слага си фон дьо тен и слиза, без да може да сподели нищо.

Между другото на белгийското издание на книгата също има едно 5-6 годишно момиченце на корицата, която обаче е черно-бяла, за разлика от българското. Не намирам корицата за подвеждаща или неудачна, смятам, че това е едно от възможните графични решения на невинността. Надявам се също да няма автобиографични елементи в романа, защото (независимо, че погледнах съвсем набързо) никъде в интернет не видях биографична справка за авторката, освен че е родена през 1946 година.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.