Историческият музей в Асеновград събира стари играчки от миналото на асеновградчани. Целта е да бъде подредена изложба със старинни предмети, представящи детството на хората от 1900 г. до 90-те години на XX век.

За изложбата се събират стари играчки, книжки, колекции с марки или картинки от дъвки, лексикони, албуми, парцалени или други кукли, настолни игри, плюшени или саморъчно изработени дървени или пластмасови играчки, както и коли и камиончета, сметала, ученически тетрадки и учебници, тефтерчета и бележници, дрешки или други вещи от бита и живота на децата на Асеновград от миналия век.

Асеновградчани могат да дарят своите играчки за целите на музея, като ги занесат в централната сграда, до средата на април, в делнични дни от 08:30 ч. до 17:00 ч., а в събота и неделя - от 10:00 ч. до 16:00 ч. От музея приканват асеновградчани да разкажат и някоя любима своя детска история от преживяване или спомен, която също да остане в архива.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 167 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...