Ако видите някого да позира за селфи, е лесно да предположите, че е нарцисист. Ново проучване обаче показва, че това не винаги е така, съобщава „Мейл онлайн“. 

Изследователи са установили, че селфитата могат да служат като полезен способ за улавяне на по-дълбокия смисъл на конкретен момент.

Водещият автор Закари Нийз, който е работил в Държавния университет на Охайо, а сега е докторант в Университета в Тюбинген, Германия, обяснява: “Макар че в популярната култура понякога се наблюдава подигравка с тази практика на правене на снимки, селфитата имат потенциала да помогнат на хората да се свържат отново с миналите си преживявания и да изградят свой личен разказ за заобикалящата ги действителност”.

Лайза Либи, професор по психология в Държавния университет на Охайо, казва: “Тези снимки с вас в центъра могат да документират по-голямото значение на даден момент, а това не е задължително да е проява на суета”.

В рамките на проучването експертите провеждат шест експеримента с участието на 2113 души.

В един от тях доброволците са помолени да прочетат сценарий, в който биха искали да направят снимка - например ден на плажа с близък приятел, и да оценят важността и значимостта на преживяването. Изследователите установяват, че колкото по-висока е за участниците оценката за значимостта на събитието, толкова по-вероятно е да пожелаят да се снимат.

В друг експеримент те разглеждат снимки, които вече са публикували в профилите си в Инстаграм. Резултатите показват, че ако в кадъра присъства участникът, то той е по-склонен да каже, че моментът, уловен на фотографията, е с особено значение.

Д-р Нийз казва в заключение: “Всичко това показва, че хората имат и силно изразени лични мотиви за правенето на снимки”.

 

Източник: БТА

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина