Ако видите някого да позира за селфи, е лесно да предположите, че е нарцисист. Ново проучване обаче показва, че това не винаги е така, съобщава „Мейл онлайн“. 

Изследователи са установили, че селфитата могат да служат като полезен способ за улавяне на по-дълбокия смисъл на конкретен момент.

Водещият автор Закари Нийз, който е работил в Държавния университет на Охайо, а сега е докторант в Университета в Тюбинген, Германия, обяснява: “Макар че в популярната култура понякога се наблюдава подигравка с тази практика на правене на снимки, селфитата имат потенциала да помогнат на хората да се свържат отново с миналите си преживявания и да изградят свой личен разказ за заобикалящата ги действителност”.

Лайза Либи, професор по психология в Държавния университет на Охайо, казва: “Тези снимки с вас в центъра могат да документират по-голямото значение на даден момент, а това не е задължително да е проява на суета”.

В рамките на проучването експертите провеждат шест експеримента с участието на 2113 души.

В един от тях доброволците са помолени да прочетат сценарий, в който биха искали да направят снимка - например ден на плажа с близък приятел, и да оценят важността и значимостта на преживяването. Изследователите установяват, че колкото по-висока е за участниците оценката за значимостта на събитието, толкова по-вероятно е да пожелаят да се снимат.

В друг експеримент те разглеждат снимки, които вече са публикували в профилите си в Инстаграм. Резултатите показват, че ако в кадъра присъства участникът, то той е по-склонен да каже, че моментът, уловен на фотографията, е с особено значение.

Д-р Нийз казва в заключение: “Всичко това показва, че хората имат и силно изразени лични мотиви за правенето на снимки”.

 

Източник: БТА

 

 

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.