КРИСТИНЕ ЛЕНЕН, DW

Главният редактор на булевардния вестник бе сменен - но под натиск отвън. Иначе обвиненията в сексуален тормоз и консумация на дрога срещу доскорошния шеф са известни отдавна.

Няколко жени го обвиняват, че ги е принуждавал да правят секс, за да даде тласък на кариерата им. Но трябваше да се намеси авторитетният американски вестник "Ню Йорк Таймс" - чак тогава уволниха главния редактор на най-тиражния германски всекидневник, булевардния "Билд". Срещу Юлиан Райхелт вече от месеци се отправят обвинения за сексуални посегателства и тормоз над колежки, както и за консумация на кокаин в редакцията. Твърди се, че е използвал властта си, за да вкарва свои служителки в леглото.

Райхелт оглави "Билд" през 2017-а година. Самият вестник е създаден през 1952-а, а тази година тръгна и собствената му телевизия. Булевардната медия открай време нажежава обществената дискусия, а Германският съвет по печата нерядко я мъмри за нарушаване на етичните норми.

"Аксел Шпрингер" отдавна не е само издателство

"Билд" е част от концерна "Аксел Шпрингер", основан след Втората световна война. Самият Аксел Шпрингер бързо се превърна в много спорна и поляризираща личност, а през 1972-а година пословичният му антикомунизъм дори предизвика терористите от фракцията "Червена армия" да извършат бомбен атентат срещу сградата на концерна в Хамбург. В годините преди това издания на Шпрингер непрекъснато пишеха срещу протестите на левите студенти и срещу техния стремеж за обществено обновление.

Днес "Аксел Шпрингер" трудно може да бъде наречен издателство. Става дума по-скоро за медийна група или дигитален концерн, който вече не разчита изцяло на журналистическия си "продукт", за да печели, казва в интервю за ДВ медийният експерт Кристофер Бушо и дава пример с един портал за търсене на работа под шапката на "Аксел Шпрингер". Концернът явно се е амбицирал да излезе и на най-голямата сцена в света: в САЩ. Там, където ще може да участва във взаимодействието между технологичните и медийните гиганти с планетарно влияние.

Тъкмо на фона на тези амбиции става ясно защо скандалът с Райхелт сега стигна до "Ню Йорк Таймс". Иначе обвиненията срещу него не са нови: през пролетта вече имаше вътрешно разследване, Райхелт беше отстранен от поста, но се върна на бял кон след по-малко от две седмици.

Мъжете, които се възползват от позициите си

"Шпигел" писа за това вътрешно разследване под предизвикателно заглавие, което може приблизително да се преведе така: "В леглото - и правиш кариера. Иначе - вън". Още няколко германски медии и разследващи журналисти се заеха с похожденията на Райхелт, но според "Ню Йорк Таймс" две публикации били спрени след намесата на самия Райхелт и на могъщи издателски кръгове.

Излиза, че в Германия достатъчно журналисти са знаели за обвиненията срещу шефа на "Билд" и са искали да пишат по темата. В крайна сметка обаче това направи американският вестник, който в подробности цитира обвиненията на пострадалите жени.

От разследването на "Ню Йорк Таймс" човек добива впечатлението, че в германските редакции властта се държи от мъже, някои от които изобщо не се колебаят да злоупотребяват с нея спрямо жени. И че в света на германските медии действа невидима мрежа от мъже на високи позиции, които винаги си помагат, независимо от факта, че често са в икономическа конкуренция помежду си.

И още нещо: поривът на "Аксел Шпрингер" към американските и световните пазари неизбежно ще привлече вниманието на световната общественост към германския медиен пейзаж. Та нали току-що приключи сделката, в чиито рамки "Аксел Шпрингер" купи за един милиард долара влиятелния американски медиен портал "Политико", а още от 2015-а година притежава "Business Insider". Тъй че внезапното международно внимание към вече бившия главен редактор на "Билд" Юлиан Райхелт навярно е само първият сигнал за настъпващите промени.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...