Написаната през 1761 г. „История на България”, която предшества тази на Паисий Хилендарски с година, има второ издание. Издател е сдружение „Българска история” и ще се разпространява в книжарниците след 1 ноември. 

Първото издание  на „История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.” е от 1977 г. Заради ограничения тираж и по политически причини книга остава малко позната в България.

Автор на историческото съчинение е католическият монах Блазиус Клайнер. Данните за неговия живот са оскъдни. Предполага се, че е трансилвански саксонец, живял и написал на латински „История на България” във францисканския манастир „Св. ап. Петър и Павел“  в Алвинц (днес Винцул де Жос, Румъния).  Вероятно съчинението е поръчано от  българските бежанците  от  Чипровското въстание (1688 г.) и техните наследници, които се заселват в Алвинц и околността. Голяма част от тях са католици от Чипровци. 

Трудът на Клайнер дълго време тъне в забрава в архива на францисканския орден в Будапеща, преди да бъде открит и преведен на български от Карол Телбизов и сверен и редактиран от акад. Иван Дуйчев. 

Текстът обхваща периода от началото на българската държавност до превземането на Константинопол от османците през 1453 г.

„Блазиус Клайнер е използвал в своето изложение върху българската история голям брой византийски и латински исторически извори — трябва да се предполага, някои направо, а други от втора ръка. Не може да се установи дали той е познавал гръцки език и поради това е вероятно, че посочените от него византийски извори са му били достъпни благодарение на латински преводи. Посочването на тези многочислени исторически извори обаче не е проста „украса” към неговото изложение или проява на желание да засвидетелства ученост: много често той дава по-големи или по-кратки извадки от тях. Понякога посочването съдържа просто указание за името на използвания исторически извор”, пише Иван Дуйчев към първото издание.

ОТКЪС

ГЛАВА II

За земите, завзети от българите в Европа

Преди да говоря за нашествието на българите в Европа, наложително е по-напред да се спомене за завзетата от тях нова родина, за да мога по-лесно след нейния преглед да проследя тяхното навлизане и останалите неща.

Разположена е тази област, на която отпосле новите заселници – българите – са дали името България, в Moesia, която област според Волтеран не е тъждествена с Mysia, защото Mysia е азиатска област, разположена при Моротила. После една Мизия е Горна, а другата Долна; Горната обхваща Сърбия, а Долната, завзета от българите, била наречена България.

На изток тя граничи с Черно море, на запад със Сърбия, на юг с планината Хемус, на север с Молдавия; отделя се чрез река Цибрус от Сърбия и чрез Дунава от Влашко.

Дължината на това царство от р. Морава, някога Неса, Черно море е 60 германски мили. А що се отнася пък до ширината, между Дунава и планините на Тракия, не може да се установи с равен брой мили, защото в началото има ширина 20, в средата 10, на края при устието на Дунава почти 40 мили. Някога тази област е била много по-обширна и се е разпростирала далече отвъд Истър или Дунава.

Що се отнася до особеностите на тази земя, тъй като е заобиколена с планини, тя е надарена с благодатни дъждове и чист въздух, радва се на реки и потоци, хвалени не само със здравословността на своите води, но и забележителни със своето изобилие на риби, не за пренебрегване. Между тези реки се намират прелестни ливади, извънредно плодородни поля, издигащи се надлъж и нашир хълмове, даващи на хората много жито, доброкачествено вино, изобилна трева за храна на добитъка.

Нито пък липсват гори, в които изобилстват елени, глигани, сърни, зайци и всякакъв вид дивеч и диви птици, които най-щедро служат не толкова за необходимите нужди, колкото за развлечение. Излишно даже би било да се разпростираме в хвалби за тази извънредно плодородна земя, която има толкова свои хвалители, колкото със своята красота ободрява пътниците, съзерцаващи я само бегло с очи, но където, уви! вече всичко е запустяло и плодородната почва е лишена от дължимата й обработка. Нека никому не се види чудно, че само споменът за любимото на всичко отечество и днес кара предостойните му за всяко съжаление и все още прокудени от него чеда да въздишат по него от дън душа. За да се получи обаче по-пълна представа за България, в следващата глава ще опишем общините и градовете, чрез които някога е процъфтявала.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.