АНОТАЦИЯ

След като разглежда обстойно политиката, науката, математиката, политикономията, скулптурата и музиката в Западния свят в първия том на „Залезът на Запада“, видният германски интелектуалец Освалд Шпенглер обръща специално внимание и на космичното и микрокосмоса, човешката и световна история, историята на езика, морфологията на народите и римското право във втория том на мащабния си труд.
Тук Шпенглер акцентира на примитивните и висшите култури – със специален поглед върху висшите култури и безисторичния човек, както и на същината на религията, морала като жертва, науката, пуританизма, рационализма, съществуването като протяжност, проблема на съсловията…
Давайки на читателя възможност да погледне през гледната точка на световноисторическите перспективи, във втория том на „Залезът на Запада“ Шпенглер набляга на философията на политиката, парите, противопоставянето на дух и техника и др. Сред подробно разискваните теми са още: капитализмът, човекът като роб на машината, самоунищожаването на демокрацията чрез парите и т.н.
Двете части на „Залезът на Запада“ са достойни попълнения в луксозната поредица „Тезаурус“. Част от нея са още новото издание на „Държавата“ на Платон, новият превод (билингва) на „Владетелят“ на Николо Макиавели, „Трактат по история на религиите“ на големия румънски интелектуалец Мирча Елиаде, новото издание на „Метаморфози“ на Публий Овидий и др.

Смятан за един от основоположниците на философията на културата, германският ерудит Освалд Шпенглер (1880–1936) владее латински и гръцки и преподава математика и германска история. Освен „Залезът на Запада“, Шпенглер е известен и с произведенията си „Прусачество и социализъм“ и „Човекът и техниката“.


ОТКЪС

МАШИНАТА

Техниката е стара, колкото свободно движещия се в пространството живот изобщо. Единствено растението – според нашето виждане за природата – е само арена на технически събития. Животното, понеже се движи, има и техника на движение, за да се съхрани и защити.
Първоначалното отношение между един буден микрокосмос и неговия макрокосмос – природата – се състои в осезаване чрез сетивата, което от впечатление на сетивата се уплътнява в съждение на сетивата и по този начин вече действа критически (разлагащо) или – което е същото – разчленявайки каузално. Установеното се допълва до по възможност завършена система от най-самобитен опит – „признаци“ – един неволен метод, посредством който се чувстваме уютно в своя свят, който при много животни е довел до изненадващо богатство от опит и отвъд който не отвежда никое човешко знание за природата. Но самобитната будност е винаги дейна будност, далеч от всяка чиста теория, и така тя е малката техника на всекидневието, с която бива придобит този непреднамерен опит, и то чрез нещата, доколкото са мъртви. Това е разликата между култ и мит, понеже на този етап няма граница между религия и профанно. Цялата будност е религия.
Решаващият обрат в историята на висшия живот настъпва, когато констатирането на природата, ако се ориентираме по нея, преминава в конституиране, когато тя бива преднамерено променяна. По този начин техниката в известен смисъл става суверенна и инстинктивният праопит преминава в празнание, което ясно се съзнава. Мисленето се еманципирало от усещането. Едва словесният език е довел тази епоха. Чрез отделянето на езика от говоренето за съобщителните езици е възникнало богатство от знаци, които са повече от признаци, а именно имена, свързани с усет за значение, чрез които човекът владее тайната на numina, били те божества или природни сили, и числа (формули, закони от най-прост вид), чрез които от случайно сетивното бива извлечена вътрешната форма на действителното.
С това от системата признаци възниква теорията, образ, който и по върховете на цивилизованата техника, и в примитивните си начала се отделя от техниката на деня като къс бездейна будност, а не я поражда. Човек знае какво иска, но трябва да се случат много неща, за да се стигне до това знание и той не трябва да се заблуждава относно характера на това знание.
Посредством числовия опит човек може да разполага с тайната, ала не я разгадава. Образът на модерния магьосник, командното табло с неговите лостове и означения, където работникът с едно движение на ръката извиква в съществуването могъщи действия, без да има представа за същината им, е символът на човешката техника изобщо. Образът на светлинния свят около нас, тъй както сме го развили критически, разлагащо, като теория, като образ, е също такова табло, върху което са означени определени неща, така че при определени движения със сигурност следват определени резултати. Тайната остава не по-малко потискаща.  С тази техника обаче будността се намесва насилствено в света на фактите; животът си служи с мисленето като с магически ключ, а в зенита на някои цивилизации в големите им градове най-сетне се явява мигът, когато на техническата критика ѝ дотяга да служи на живота и се превръща в неин тиранин. Тъкмо сега западната култура преживява оргията на това разюздано мислене с истински трагични измерения.
Човекът се вслушал в хода на природата и забелязал някои признаци. Започнал да им подражава чрез средства и методи, възползващи се от законите на космическия такт. Той се осмелил да играе божество и става ясно защо най-ранните производители и познавачи на тези изкуствени неща – понеже тук е възникнало изкуството като контрапонятие на природата – и преди всичко пазителите на ковашкото изкуство били възприемани като нещо много особено, обожавани плахо или ненавиждани. Нараствало богатството от такива открития – правени често, отново забравяни, подражавани, избягвани, поправяни, – които най-сетне се оказали наличност от саморазбираеми средства за цели континенти: огънят, металургията, домостроенето, животновъдството и зърнопроизводството. Но най-вече местонахождението на металите привлича примитивния човек с неведома мистична сила. Прастари търговски пътища, следвайки пазените в тайна рудни находища, пресичат живота на населените земи и преброжданите морета, а по-късно по тях пътуват култове и орнаменти; легендарни имена като Калаените острови и Елдорадо се загнездват във фантазията. Пратърговията е търговия с метали: така в произвеждащото и преработващото стопанство нахлува трето стопанство, чуждо и авантюристично, скитащо свободно по света.

Освалд Шпенглер - „Залезът на Запада“  (втори том), изд. "Изток-Запад", 2015 г.