Преди 245 години на 1 май в Инглощат, Бавария, е създаден Орденът на илюминатите от философа теолог Адам Вайсхаупт. 

Въпреки че бил възпитаник на йезуитите  Вайсхаупт бил убеден деист и възнамерявал организацията му да разпространява тази доктрина както и либералните идеи на Европейското просвещение. Видни членове на Ордена са били Йохан фон Хердер и Йохан Волфганг Гьоте.

Въпреки че Вайсхаупт умира през 1830 г. легендите и спекулациите около него и илюминатите не стихват и до днес. Затова допринася и писателката Мери Шели, чийто култов герой от еднименния роман „Франкенщайн” е роден именно в Инглощат.

Skif.bg публикува откъс от книгата „Свобода или смърт. Светът и българите”, в който се разказва историята на Ордена на илюминатите без спекулации.

ОТКЪС от„Свобода или смърт. Светът и българите”

Част III

Немските пророци

Обществото на перфекционистите Франция, имението „Ерменонвил”, на 50 км от Париж, 1778 г. Преследван, хулен, но и обичан, авторът на „Обществен договор” и „Емил” – Жан-Жак Русо, доживява последните си дни в покоите на маркиз Рене Луи дьо Жерарден. Русо е тук, защото домакинът му е страстен негов почитател и изпълнител на завещанието му. Жерарден издавал съчиненията на великия швейцарец след неговата смърт, за да пропагандира идеите му. В подземията на „Ерменонвил” се извършвали посвещенията на озарените. Тук била установена щаб-квартирата на най-демонизирания Орден в света, този на илюминатите.

-------

Карл Теодор, курфюрст на Бавария, издал заповед за забрана на всички тайните общества в териториите на неговата юрисдикция. Годината е 1784-та или 85-а. Тази новина буквално разтресла западноевропейските владетели. В баварската полиция постъпили сигнали от членове на неизвестна дотогава организация, която преследвала политически цели. 

В нея важна роля имал известният адвокат, съдия и дипломат Франц фон Цвак. При обиск на дома му полицията се натъкнала на документи, които показвали, че в Бавария работи тайно общество, наричано Орден на илюминатите. Според информацията на полицията целта му била да отрови политическите си врагове. Въпреки че тези обвинения не били доказани, тезата, формулирана в канцеларията на Карл Теодор, родила множество интерпретации и легенди.

В отговор на забраната Игнац фон Борн, държавен съветник в двора на Йозеф ІІ и най-значимият масон в Хабсбургската империя, изпратил на баварския управител дипломата си, която получил за членството си в Мюнхенската академия на науките. Към нея било приложено и писмо, в което той остро протестирал срещу забраната на тайните общества. Реакцията на Борн била продиктувана от факта, че самият той бил свързан с делата им.

Защо обаче основателят на най-елитната и влиятелна масонска ложа в империята на Йозеф ІІ се свързал с илюминатите?

Адам Вайсхаупт, студент и преподавател в Инголщатския университет, възпитаник на Ордена на йезуитите, изкушен от идеите на френските енциклопедисти, замислил да създаде политико-философска организация.

Горчивият му опит от йезуитските години и тягостната атмосфера в Бавария го мотивирали да мечтае за социална и духовна промяна в обществото. Изключително амбициозен, болезнено ученолюбив, Вайсхаупт получил професорска степен по канонично право едва 22-годишен. Двамата с Масенхаузен, негов студент, изработили устав и на 1 май 1776 г. обявили създаването на „тайно училище по мъдрост”, като посветили в тайната още петима свои колеги. Първоначална идея на седморката била да привлече в организацията само млади и талантливи студенти и преподаватели, които да се облагородяват нравствено, без да се съобразяват с оковите на традицията. Новата дискретна формация трябвало да се казва „Орденът на перфекционистите”.

Скоро към идейната концепция на този своеобразен студентски съюз се присъединили известни и добре поставени в баварското общество личности – Цвак, стар ученик на Вайсхаупт, секретар на баварската държавна лотария в Мюнхен, влиятелният таен съветник Лори, мюнхенският доктор Бадер, барон фон Басус, маркиз Констанцу. Вайсхаупт запазвал лидерската си позиция, но разрастването на организацията изисквало ново структуриране и нови идеи. Това го накарало да погледне към набиращите сила масонски ложи. Маркиз Констанцу, член на берлинското ателие „Роял Йорк”, му помогнал за това.

Той успял да уреди патент на мюнхенската ложа „Теодор на добродетелния съвет”, която през 1777 г. приела Адам Вайсхаупт за работа „под колоните”. По-късно ложата, доминирана от маркиз Констанцу, се обявила за независима и се пренесла при илюминатите.

Тази трансформация имала благотворен ефект за бъдещето на перфекционистите. Идеята на Вайсхаупт да присади организацията си върху ствола на умозрителното масонство започнала да се осъществява. При едно пътуване до Франкфурт Констанцу привлякъл за каузата на баварския орден и маркиз Адолф фон Книге – известен писател и ревностен франкмасон. Книге се ползвал с огромна популярност в немскоезичните страни, а книгата му „Ueber den Umgang mit Menschen” била бестселър в продължение на столетие. Тя представлява един съвършен учебник по връзки с обществеността, наричан навремето „кодекс от закони за практически приложима жизнена мъдрост”.

Безспорните качества на Книге бързо го направили естествен лидер на тайната организация. Той съставил нова програма на Ордена, преинсталирал йерархичната стълба, като се облегнал на масонските степени, организация и философия, но прибавил и политически елементи, нехарактерни за масонството дотогава. С реформите на Книге Орденът придобил модерен облик. Това отворило вратите на илюминатските ложи за много известни и с позиция в обществото личности – херцог Фердинанд фон Брауншвайг, херцог Ернст фон Гота, херцог Карл Аугуст, Гьоте, Хердер, Боде, управляващият княз на Нойвид, граф Турн и Таксис, граф Кобленц, Йозеф фон Зоненфелс, дворцовият съветник Борн и много други.

В този исторически момент Орденът на илюминатите бил разбиран от членовете си като едно свободолюбиво общество, директно разклонение на просвещенската доктрина, формулирана от френските енциклопедисти.

Философия, реторика, етика, стари и чужди езици били изучавани в обучителните степени. Учениците носели зелени ленти с изобразен на тях бухал с книга, наричан Бухалът на Атина или Бухалът на Минерва (древноримската богиня на мъдростта и войната за справедлива кауза, аналог на древногръцката Атина) и считан за символ на мъдростта.

Илюминатите имали собствени храмове, наричани църквите на Минерва. Там, вместо да се занимават с молитви, развивали научни дейности в името на развитието на човечеството. В най-добрия период в Ордена са членували около 700 немскоговорещи. Голям процент от тях били държавни служители, аристократи, преподаватели и духовници. От иззетата по-късно документация при обиск на дома на Цвак полицията разбрала, че е въпрос на време в Ордена да бъдат привличани и жени.

Нещата тръгнали надолу, когато възникнали разногласия между Вайсхаупт и Книге. Това принудило Книге да напусне през 1784 г. и предизвикало поредица от събития, които довели до фиаското на Ордена. Като за начало той се разцепил. Берлинските масони и розенкройцери не простили тази измяна. Баварската преса настроила срещу илюминатите курфюрста и обществеността. Полицията предприела масови арести, които довели до уволнения на офицери и държавни служители. Вайсхаупт бил изгонен и намерил убежище във владенията на Ернст фон Гота.

Свободомислието е потъпкано. Всяка дейност на Ордена била заплашена със смърт. Все пак граф Щолберг поел кормилото на илюминатите, а ваймарската църква на Минерва станала последното им убежище.

Това се случвало 4 години преди атаката на Бастилията и 15 преди окончателното демонизиране на Ордена на илюминатите. Но преди това, по ирония на съдбата, съюзът между илюминати и масони дал на епохата един твърде интересен щрих. Мощно идейно течение нахлуло в изкуството и в живота на отиващия си взривоопасен ХVІІІ век.

„Свобода или смърт. Светът и българите” ТУК