Пиесите на Оля Стоянова излязоха в книга, съобщи издателство „Black Flamingo Publishing”. В „Малки ритуали за сбогуване“ са включени шест драматургични текста, писани през последните пет години.

Тук е дебютната пиеса на Оля Стоянова „Малки ритуали за сбогуване“, която печели наградата „Наум Шопов“ през 2012. Поставена е през 2013 г. в Благоевградския театър „Никола Вапцаров“ от режисьора Явор Веселинов. „Взлом“ печели конкурса за драма „Петър Ковачев“ през 2012 г. и е поставена под името „Горе ръцете“ през 2013 г. на независима сцена в Пловдив от Ваня Паликопова. „Покана за вечеря“ е отличена с наградата на театър „София“ за съвременна пиеса през 2012 г. и е поставена през март 2014 г. от Тея Сугарева. През 2014 г. получава „Аскеер“ за съвременна българска драматургия. „Високо“ печели в конкурса за съвременна драматургия „Иван Радоев“ 2013, „Свободна позиция“ печели наградата „Петър Ковачев“ за драма през 2014 г., а „Страх за опитомяване“ е номинирана в направление „Авторски прочит“ на Международния фестивал „Друмеви театрални празници, Шумен 2015.

ОЛЯ СТОЯНОВА (39) е поет, писател и журналист. Автор е на „Пътеводител на дивите места“ и сборника с разкази „Какво сънуват вълците“. Има издадени четири стихосбирки - „Фотографии“,  „Проза“, "Пътна карта" и „Улица „Щастие“, както и един роман – „Лични географии“. Докторант в Софийския университет. Носител е на първи награди за поезия, проза и драматургия.  За последната си книга - „Улица „Щастие“, получи националните награди „Николай Кънчев“ 2013 и „Иван Николов“ 2013.

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.