21 март е Световният ден на поезията. Той се отбелязва от 1999 г. с решение на ЮНЕСКО.

„Поезията може да е отговорът на най-острите и дълбоко духовни въпроси на съвременния човек, но затова е необходимо тя да получи широко обществено внимание", се казва в декларацията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура.

Световният ден на поезията има за цел и да насърчи малките издателства, литературните клубове, които отстояват правото на разпространяват поетичното слово и възпроизвеждат извечната стихотворна традиция. В този ден ЮНЕСКО призовава медиите да създават позитивен образ на поезията като съвременна форма на изкуството.

Смята се че най-древните химни са били създадени преди 23 века. Дъщерята на акадския цар Саргон Енхедуана (En-hedu-ana)  е била поетеса  жрица. Тя е смятана за най-ранния писател или автор, известен по име. Нейните неозаглавени събрани религиозни работи често са наричани Химни към Инана, Химни на Енхедуана към Инана или само Химни на Енхедуана, представляват най-старите примери за литература в писмената история. Те са и първите, в които е използван първоличен изказ в наратива.

Очакваме във форума ни вашите любими стихотворения.

КАЛИОПА

Пейо Яворов

 

"Де, момче, ума ти хвърка?

Все навън са ти очите!

Дявол някой тук се бърка:

пак разтеглихме ушите.

 

Палешник ли туй ще става,

или за носа ти брънка?

Кош кюмюр се достопява,

а ти гледай още вънка!"...

 

Като лека перушина,

седем оки преброени,

чук извива юначина,

бий метала разкалени.

 

- Трак-чук, жан-жин, трака-чука! -

наковалнята възглася.

И духалото се пука:

дъха, пъха и приглася.

 

Гледай искри, рой звездици

от желязо нажежено,

гледай огнени езици

от огнище разжарено.

 

"Хей, момче!"...

     - Жжин! чука-трака...

Нека стария нарежда!

Що ли момък тръпен чака,

често-често вън поглежда?

 

- Там-сам! Зън-вън... бива-бива...

Кали-Кали-Калиопа! -

Наковалнята звънлива,

присмехулка върла, хлопа.

 

- Зън-вън, трак-мрак!

     - Боже мили,

още няма я зората...

Удря момък, удря, сили -

на гърди навел главата.

 

За гидия от небето

слънце сутрин не изгрява,

среща, хе - отзад пердето

нему то се навестява.

 ІІ

 Бог знай вече де далече

   в диви пущинаци,

зъл магесник прокобесник

   имал бил конаци.

 

Светлолица хубавица

   с него там живее

и запряна тя, горкана,

   тъжи и линее.

 

Зъл магесник прокобесник

   пази и завижда -

сяда-става, не остава:

   слънце я не вижда!

 

Но в твърд синя над пустиня

   грейне ли луната,

бяс умира - не се спира,

   яхнал на метлата...

 

Че ще ходи и ще броди

   по гори мъгливи,

да сборува и пирува

   с бухалите диви.

 

А клетица-хубавица

   до прозорец седне,

на звездите в синевите

   волно да погледне.

 

Птичка мила пъстрокрила

   скоро прилетява,

хубавица с песенчица

   тихо утешава.

 *

 Стар болярин - зъл лихварин -

   в края наш се слави;

той палати най-богати

   сред града направи.

 

Пази старо - грозно харо

   Калиопа красна,

като в клетка зад решетка

   птичка сладкогласна.

 

Стар болярин - зъл лихварин

   варди я страхливо,

от световен взор греховен

   крий я завистливо.

 

Но зората в небесата

   заран щом се пукне,

стар нехаря към пазаря

   гледаш го, че хукне.

 

Ще преброди, ще обходи

   градските мегдани,

ще се лута да набута

   кожи недодрани...

 

Боляркиня сиротиня

   трепетна тогава,

като в треска там завеска

   бърже отвалява.

 

А отсреща я посреща

   с поглед буйнопламен

млад момчина юначина

   хубавеляк хвален...

 ІІІ

 Калиопа хубавица,

боляркиня милолица,

   лудо-младо, не люби;

     младостта си,

     радостта си

        не губи!

 

Не за чужди зрей в градина

росна алена малина,

   лудо-младо разбери -

     и човешки

     ум лудешки

        събери!

 

Стар стопанин лехите гази

и малина зорко пази,

   лудо-младо, харно знай:

     жар безумен

     с хлад разумен

        обюздай!

 *

 Огънят е пакост жива,

с огъня игра не бива,

   луда-млада, проумей:

     с него - знай си! -

     не играй си,

        ох, недей!

 

Че за дявол кът едничък -

пусти огън, бог самичък,

   луда-млада, отреди:

     дявол черен,

     злонамерен

        в огън бди.

 

Момково сърце немирно

пещ е съща, де безспирно,

   луда-млада, страст пламти,

     умна бивай,

     в пещ не вливай

        масло ти!

 ІV

 Млади, млади, ум не може

вам сърцата да смири!

А защо с крила ти, боже,

пеперудите дари?

 

Пеперудата с крилата

обикаля редом свят

и целува по листата

всеки нов и хубав цвят.

 

Младо с дим и плам в сърцето

щуро ходи по света,

че за пакост под небето

бог създаде любовта...

 

Млади, млади, ум не може

вам сърцата да смири!

А защо с крила ти, боже,

пеперудите дари?

V

Къдрав, лих поток се пени,

   блъска се от бряг на бряг;

плахо папрати зелени

   гледат лудия му бяг.

 

И топола там висока

   на едина бряг расте,

а отвъде, над потока,

   злак-бръшлян вий листе.

 

Ден и нощ бръшлян посяга

   към тополина снага,

вейки гъвкави протяга

   с умилителна тъга.

 

И топола се навежда,

   щомка вятър полъхти,

нежно към бръшлян поглежда

   и приветно му шепти.

 

Но потока с яд го тласка,

   докато го отбий...

И бръшлян не може с ласка

   гиздосия да обвий.

 VІ

 Кръст превива юначина,

   чук извива,

и замислен, и унесен,

тихом пее тиха песен.

 

"Хубава си, мила моя,

   любава си:

гъвък стан, фиданка съща -

кой, кажи ми, го прегръща?

 

А косите - грейно злато,

   а очите,

две звезди под вити вежди -

чий са сбъднати надежди?

 

Бузи али - рози, мила,

   рай мечтали,

устни захар, шия млечна -

но кому са сладост вечна?

 

А гръд бяла, слънце нивга

   невидяла,

а на нея кой почива

и ноще честит заспива?"

 *

Ший грижовно хубавица

   и любовно

през прозореца поглежда,

па си шепне и нарежда:

 

"Волен, хубав, мой соколе,

   млад и любав,

брат бъди ми, враг не бивай,

огън-поглед тук не впивай.

 

Че гори ме твоя поглед -

   умори ме!...

Що е слънце на лозата,

жадна, болна за росата!

 

Неи - драга, - мой соколе,

   дай и влага!

Слънцето тогаз да грее

и лоза ще зеленее!

 

А милувки дай на млада -

   и целувки!

Те са, те за хубавица

като за лоза росица..."

 VІІ

 Две сърца се знойно любят,

   старо-харо ги дели:

дали времето си губят,

   или бог ще се смили?

 

Коментари  

0 #1 Блага Асенова 21-03-2018 10:19
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
Цитиране

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот