След повече от 30 години „Стъкленият ключ“ ( „Litus“) на Дашиъл Хамет има ново издание. Романът е сред най-известните криминални творби на американския писател редом с „Малтийският сокол“ „Алена жътва“ и „Проклятието на Дейн“.

Публикуван е за първи път като подлистник към сп. „Черна маска“ през 1930 г. Още на следващата година се появява и като самостоятелна книга. Романът е посветен на някогашната любов на автора Нел Мартин – също криминална писателка. „Стъкленият ключ“ вдъхновява и други автори от времето на Сухия режим – така се появява и налага черният роман, чийто акцент се измества от напасването на сюжета към изграждането на една реалистична и мрачна обстановка, в която добрите не са само добри, а лошите – не изцяло лоши. Твърди се, че това е любимата и на самия Хамет творба. По името на романа е основана и награда за скандинавски криминален роман, която се връчва от 1992 г. насам.

Историята разказва за Нед Боумонт, комарджия и човек за специални поръчки на политическия куклувод Пол Мадвиг. Една вечер Боумонт се натъква на трупа на сина на поддържания от Мадвиг сенатор. В хода на действието се разкриват мръсни тайни и закулисни ходове, които посяват съмнения в дружбата между детектива и политика. Със зашеметяващия си ударен стил и изострени морални дилеми книгата разтърсва публиката. Харктерна за романа е липсата на вътрешен диалог, което представя героите в светлината, в която ние познаваме своите околни – чрез техните думи и дела. Хамет е смятан за един от създателите на класическия детективски роман; освен това влиянието му върху филмовата индустрия е безспорно. Направени са две филмови екранизации по книгата: през 1935 г. и римейк през 1942 г. По сюжета е правена и радиопиеса, както и телевизионен сериал. Книгата е вдъхновила и много по-нови творци, сред които са братята Коен, Акира Куросава и др. Хамет има сериозен принос и с вдъхновяването на Серджо Леоне за т.нар. жанр спагети уестърн, където класическата уестърнска фабула е заплетена с криминална нишка и брутални прояви на насилие.

ДАШИЪЛ ХАМЕТ се ражда в Южен Мериленд  на 27 май 1894 г. Напуска училище едва 13-годишен, преминава през най-различни длъжности и работи за детективска кантора от 1915 до 1921 г., с прекъсване през Първата световна война. По това време постъпва в американската армия, където се заразява с испански грип, последван от туберкулоза, и прекарва остатъка от войната по болници в САЩ. В Монтана предлагат на Хамет 5000 долара, за да убие Франк Литъл – радикален водач на профсъюз. Той отказва (на на Литъл не му се разминава – линчуван е от неизвестни лица). През 1921 г. Хамет се жени за медицинската сестра Джозефин Доулан и имат две дъщери. След раждането на второто им дете се разделят. Хамет се пропива и започва да се занимава с реклама и писане, вдъхновено от работата му в детективската кантора.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...