Излезе от печат сборникът „Будителският XIX на българите“, съобщиха от Регионален исторически музей (РИМ)– Сливен. Редактор на изданието проф. Иван Русев.
Повод за съставянето на сборника е организираната от историческия музей в Сливен и общината в града национална научна конференция, посветена на 200-годишнината от рождението на бележития сливенски поет и учител Добри Чинтулов през 2022 г.
Изданието съдържа 20 доклада на водещи специалисти и изследователи от цялата страна. Темите, представени в сборника, обхващат различни аспекти от Чинтуловата дейност – катo учител, поет, композитор, читалищен деец, съставител на учебници. В част от публикациите се акцентира върху облика на Сливен през възрожденския период, както и са представени видни личности. Детайлно са проследени и процесите на формиране на просветното дело, етнологията, театъра и изобразителното изкуство в България.
"Публикуването на това издание ще допринесе за популяризиране на делото на Добри Чинтулов сред по-широка аудитория, както и ще разкрие различни аспекти от живота на българите през XIX век", посочват издателите.
ДОБРИ ЧИНТУЛОВ (1822 - 1886) е поет, композитор и педагог, роден в Сливен. Учи в Одеското околийско училище, подържан от тамошните богати българи. Завършва го през лятото на 1843 година. Получава една от четирите стипендии, отпуснати от императора за обучение на българчета в семинарията, и през септември 1843 година постъпва в Одеската Херсонска духовна семинария. Завършва я през юли 1849 година и следващата година се завръща в България. Поетическото наследство на Чинтулов не е голямо – доказано е авторството му на около 20 стихотворения, сред които Къде си, вярна ти любов народна?, Стани, стани, юнак балкански, Вятър ечи, Балкан стене. Приживе е публикувал само три свои стихотворения – в „Цариградски вестник“ през 1849 година: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“.
Останалите са достигнали до наши дни чрез ръкописни преписи, често променяни и включвани в песнопойки от други хора без съвременниците му да знаят кой е оригиналният им автор. Въздействието на тези песни било огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.
Чинтулов е участвал в първия български литературен кръг, чиито други представители са Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева, Ботьо Петков.
