Елфриде Йелинек, отличена с Нобеловата наградата за литература през 2004 г., надигна глас срещу неадекватната европейска политика спрямо вълната от бежанци, която залива родината й Австрия. 

Пред италианския вестник "La Repubblica" тя сподели притесненията си от влошаващата се ситуация, която все още не е намерила рационалното си разрешение. 

„Хората в Европа се страхуват, че идващите беззащитни имигранти биха ни отнели нещо. Много повече ще загубим, ако не предприемем нищо. Цената на тяхното спасение ще се покачва, докато се опитваме да спасяваме само себе си”, казва писателката. Тя казва, че е останала без думи, гледайки как хора умират, задушени в камиони, как семейства се давят в Средиземно море и как политиците гледат хладнокръвно на това. 

Йелинек критикува остро дясноекстремистките партии, които използват бедственото положение на бежанците, за да трупат политически дивиденти. Тя се опасява, че политиците ще предпочетат да спасяват рейтинга си, вместо да спасяват умиращи хора. „И това се случва в едни от най-богатите страни в Европа!”, възмущава се тя. 

„Политиката излезе извън контрол. Никой не търси причините и решенията за тази масова бежанска вълна”, посочва авторката и разсъждава, че грешката е била подценяването на Ислямска държава и заблудата, че тя ще управлява слабо. 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Идва момент, в който разбираш колко бързо минава времето, как животът е отлетял. Тогава перспективата ти се променя.“

Майкъл Кийтън, американски актьор, роден на 5 септември преди 75 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си