Джон Барт - игриво ерудираният писател, чиито мрачни, комични и сложни романи се въртят около изкуството на литературата и поставят началото на безброй дебати, почина на 93-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес.

Университетът "Джонс Хопкинс", където Барт беше почетен професор по английски език и творческо писане, потвърди кончината му в изявление.

Заедно с Уилям Гас, Стенли Елкинс и други свои колеги Джон Барт е част от вълната писатели през 60-те години на миналия век, които оспорват стандартите на езика и сюжета. Автор на 20 книги, Барт е преподавател по писане в колеж, който се застъпва за постмодернизма в литературата, казвайки, че старите форми са изчерпани и са необходими нови подходи.

Страстта на Джон Барт към теорията на литературата и неговите новаторски, но сложни романи го превръщат в писател. Той споделя, че се е чувствал като Шехерезада в "Хиляда и една нощ", опитвайки се отчаяно да оцелее, като създава литература.

През 1966 г. излиза бестселърът му "Момчето козле Джайлс", който превръща университетски кампус в микрокосмос на един свят, застрашен от Студената война.

 През следващата година Барт пише постмодернистичен манифест "Литературата на изчерпването", в който посочва, че традиционният роман страда от "изчерпване на някои форми". Тринадесет години по-късно в друго есе, "Литературата на попълването", той пояснява, че не е имал предвид, че романът е мъртъв, а че просто има остра нужда от нов подход.

"Искам да напомня на неправилно четящите предишното ми есе, че литературата в писмен вид всъщност е на около 4500 години (плюс-минус няколко века в зависимост от определението за литература), но че няма как да знаем дали 4500 години представляват старост, зрялост, младост или просто детство", пише Джон Барт.

Барт често изследва връзката между разказвача и публиката в пародии и сатира. Той казва, че е бил вдъхновен от "Хиляда и една нощ", която е открил, докато е работил в библиотеката за класическа литература на университета "Джонс Хопкинс".

Джон Барт е номиниран три пъти за Националната литературна награда на САЩ. Печели я през 1973 г. с романа си "Химера", издаден и на български. 

Писателят, който не спира да пише и през новия век, прави своя пробив през 1960 г. с "Факторът махорка" - пародия на историческата литература с множество сюжетни обрати и риторични закачки. 

Джон Барт оспорва литературните конвенции и в епистоларния си роман от 1979 г. "Писма", в който герои от първите му шест романа си пишат един на друг, а той вмъква и себе си като персонаж.

 

Източник" Елена Христова, БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина