Херменгилд (Херменегилд, Хермингилд, Херман, Хермин) Шкорпил е роден през 1858 г. във Високе Мито, Източна Чехия, тогава в пределите на Австрийската империя. Той и брат му Карел Шкорпил са сред немалкото чужденци пристигнали в България и допринесли за просперитета на току-що освободената държава. От 1880 г. учителства последователно в Пловдив, Сливен, София, отново Пловдив, Русе и Варна, където трайно се установява и става председател на Варненското археологическо дружество. Научните му приноси са в областта на археологията, историята, геологията, хидрогеологията, карстологията, флората, полезните изкопаеми, почвите, педагогиката, музейното дело и др. След като отдава 43 години от живота си на България, умира на 25 юни 1923 г. във Варна.

От 1900 г. до 1904 г. Херменгилд Шкорпил е учител в Мъжката гимназия „Княз Борис“ в Русе. Активно се занимава с проучвателска и събирателска работа и участва в дейността на Природоизпитателното дружество. Описва и подрежда археологическите находки събрани в училището. В резултат на подадена молба за създаване на музей, Министерството на просвещението официално признава сбирката, под името Археологически музей при реална гимназия „Княз Борис“. Той, заедно с Естественоисторическия музей към същата гимназия, за чието създаване принос има и Херменгилд, поставят основите на музейното дело в Русе и представянето на живото и неживото наследство пред широка аудитория.

През 1914 г. се появява книга първа от „Материали за археологическа карта на България“. Това е „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“, издаден от Комисията за старините при Народния археологически музей и отпечатан в Царската придворна печатница. Впечатлява с обема, точността, многоаспектността, картировката. Авторът му е Карел Шкорпил, но всъщност частта „Предисторическите селища“ е написана от Херменгилд. Реално той е съавтор на този изключителен основополагащ труд в изучаването и остойностяването на местното наследство, който на по-късен етап подтиква следващите поколения изследователи към по-подробно проучване на обекти в каньона на река Русенски Лом.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина