През 2021 г. под егидата на италианската държава се проведоха множество събития в цял свят, които отбелязаха 700 години от рождението на Данте Алигиери, известен в родината си като „Върховният поет”. Заради ковид кризата обаче някои от събитията бяха отложени. Едно от тях е копродукцията  „Данте и музиката” на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и Италианския културен институт в София.

Форумът спектакъл ще се състои на 13 май, петък, от 18 ч в зала 48 на Музикалната академия в София. Необичайното е, че Теоретико-диригентския и композиторски факултет на НМА организира събитие от областта на хуманитаристиката - теоретични въпроси, анализ, литературни аспекти и музикална защита на Божествена комедия на великия поет. Проявата е част и от честванията на 100-годишнината на музикалната академия.

 

Ето и програмата:

ВЪВЕДЕНИЕ 

Кратко приветствие от Н. П. Джузепина Дзара – посланик на Италия

Кратко приветствие от г-жа Верена Витур – директор на Италианския културен институт в София.

Встъпителни думи и кратко представяне на идеята на събитието от Сава Славчев – преводач и преподавател по италиански език в НМА .

АД

Музикално изпълнение на Дарина Дикова – пиано (студентка от трети курс, Инструментален факултет на НМА):

Фрагмент от След прочитането на Данте (фантазия квази соната) на Ференц Лист (7 мин.)

[Franz Liszt:Après une lecture du Dante (fantasia quasi sonata)]

ЧИСТИЛИЩЕ

Музикалните прочити на „Божествена комедия“– презентация (с кратки музикални примери) на Илия Граматиков– музиколог и преподавател по история на музиката в НМА.

РАЙ

Музикално изпълнение на квартет в състав: Анастасия Алтухова – сопран, Вивиен Георгиев – мецосопран, Анна Янкова  – алт, Тетяна Голованова – алт, (студентки от втори и трети курс, вокален факултет на НМА)

Laudialla Vergine Maria (по песен XXXIII от Дантевия Рай) из Quattro pezzisacri на Джузепе Верди (6 мин.)

-------

ДАНТЕ АЛИГИЕРИ И МУЗИКАТА

На 25 март, 2020 год., министерския съвет на Италия реши отсега нататък всяка година да се чества денят на Данте. Италианисти, лингвисти, историци, изкуствоведи, музиколози, че и представители на изобразителното изкуство се подготвиха по най-добрия начин за честването на 700 години от смъртта на поета, което е точно на 14 септември 2021 г. По най-добрия начин,  защото бащата на италианската литература е повлиял не само на автори и поети от неговото поколение, но е дал тласък на всички изкуства за следващите няколко века. 

Изследванията върху творчеството на Данте като обем биха могли да препълнят всяка една национална библиотека. Артистичната област обаче, която най-малко е изследвала Данте и неговото творчество е музиката. И не защото липсват цитати на Данте в музикални композиции, а защото не знаем почти нищо за музиката в тристишията на Божествена комедия.

Някой ще се запита защо на 25 март, при условие, че Данте (който твърди, че е зодия близнаци) е роден между 21 май и 21 юни, а е починал през септември? Нека да изясним: за изследователите на Данте датата 25 март се счита за начало на пътешествието на душата, itinerarium animae на всички времена. Разбира се не всички изследователи се обединяват около този избор, но това не намалява желанието да се чества върховния поет, да не говорим, че е прекрасна нова възможност за диалог на тема Данте. 

Особено любопитен е фактът, че в ХХ песен на Чистилище, някъде по средата на произведението, Данте, който е любител на нумерологията, говори за Gloria in excelsis, част от един химн от грегорианския литургичен репертоар на Ordinarium Missae.  Без да имаме доказателства можем да предполагаме, че в онзи момент това е един от вдъхновилите поета източници за написване на произведението. 

Следвайки тази нишка на разсъждения ще разберем, че най-вероятно пътешествието в творбата  започва на 25 март 1300 година, един четвъртък на Великите пости, тъй като тогава Великден се е падал на 10 април. Ако приемем обаче, че пътешествието е започнало в периода 8-14 април, тогава ще намерим съвпадения с Велики петък, с други музикални изпълнения, с друга литургическа форма.

Хилядолетия на устна традиция предхождат и заобикалят писаното слово и изкуствата на четенето. Омир е непосредствено по-близък до Флобер и Пруст, отколкото до далечните източници на митологическия материал, с който се занимава – от тях го делят двадесет хиляди години. Безкрайно много общности на земята не притежават онова, което ние считаме за литература. Не съществува обаче позната на антрополозите общност, която да няма музика. Музиката е по-универсална от езика.

В поемата Божествена комедия, съставена от 100 „песни”, музикалното измерение е едно от най-очарователните и в същото време най-малко изследваните. От началото до края на произведението Данте се проявява като експерт по съвременната за него музика и използва както музикални метафори, така и символни такива по съвсем адекватен начин, за да говори по основната тема на творбата: любовта към Бога. Културната рамка, в която музиката на поемата се движи, е теологията  на Северин Боеций, който говори за musicamundana(хармонията на сферите и космоса)humana(хармония на човешкото същество) и една музикаinstrumentalis(тази, изпълнена от инструменти, която може да се чуе): всички те са поставени от философа в низходяща градация. Тази структура съвсем вярно отразява цялостното изложение на песните в  прогресивен ред и открива 

влиянието, оказано от диалога Тимей на Платон. Концепцията за музиката като ред и пропорция за Данте е огледален образ на триединната хармония между света и човешкото същество. И съвсем не би било грешно ако говорим за паралели или симетрии между какофония-монодия-полифония в музиката и Ад-Чистилище и Рай в Божествена комедия на Данте. 

Музиката в поемата е символ на изкачването - от извечното отричане на любовта (Ад), преминавайки през несъвършената любов, но клоняща към съвършенство (Чистилище), до изразяване на абсолютната любов в Рай. Малкото примери за намек към инструментална музика в Божествена комедия са всички от първата част на поемата, от Ад. Шумовете от кръговете там са антимузика, случайни и грозни звуци, които подчертават незапълнимата пропаст, която разделя небесната звукова хармония от спонтанните шумове на ада: „полифоничността” на отвратителния шум е една от многобройните адски пародии, сравнени с красотата на музиката в частта Рай. 

В Чистилище музиката се възражда и поема по пътя на пречистването, където имаме чести препратки към литургическите песни от традицията на грегорианската монодия. Грешните души отново трябва да намерят хармонията на собственото си същество, „музиката на човека”, да пеят в унисон както в грегорианското пеене. Това  е големият символ на вътрешното събиране и единение в себе си – изкупление и помирение: вътрешен интегритет на самия индивид и борба за завоюване на хармония в покаялата се общност. 

Да пееш заедно с други изисква дисциплина, да нагласиш собственото си дишане с това на другите, да интонираш с чужди гласове, създавайки пространство за тях в душата си и в собственото си аз; хармонията на душите е резултат на тяхното духовно съгласие. Пристигането до Рая Данте отбелязва с влизането в царството на полифонията. При нея различните гласове си позволяват максимална свобода в един определен ритъм, следвайки законите на контрапункта. Когато различните мелодии са пречистени от аскетичното усилие и от благодатта тогава се превръщат в красота и взаимно обогатяване. Ако в Ад различните тимбри и диапазони на гласовете произвеждат какофония на отчаянието, и ако Чистилище помирява различността в единството на пеенето в унисон, на небето различието доставя наслада. 

Затова в третата част на творбата често се появява един нов символ, в който песен, танц и светлина създават мистичната опитност на хармонията, красотата и щастието. И ако изпятите думи от каещите се в Чистилище са били трудно разбираеми, то в Рай музиката трансцендентира интелектуалното разбиране: в най-добрия случай думите стават излишни и нерядко напълно неспособни да опишат неназоваемото.

Така липсата на музика в empýrios, огненото, най-високото небе, където се намира Бог, не е затвърждаването на тишината, а представлява по-скоро постигнатото от музиката съвършенство, което е неуловимо за човешкото ухо. Именно по тази причина там властва музиката на Светата Троица: абсолютното свободно и гостоприемно пеене, което намира своето съвършенство в адаптирането си към пеенето на другия, от което изпитва наслада – това е символът на Троицата, защото това вечно вплитане всъщност е божествено. 

Метафорите за описване на Светата Троица са винаги неподходящи и Данте ясно го е съзнавал. И въпреки това поетът ни подсказва, че музиката е символът, който може да опита по-добре от всички други, да изрази тази мистерия от красота, радост и вечна любов.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За да бъде актьор, човек трябва да е устойчив като старите обувки.”

Пиърс Броснан, ирландски актьор, роден на 16 май преди 69 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора

Табутата в българската класическа литература за деца

 

Психоаналитични ракурси