ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Годината е 2014. Тогава тя започва да разследва руските тролове, разпространяващи фалшиви новини в страната й. Едва ли си е представяла какво я очаква – веднага след публикуването на първата статия от поредицата самата тя се превръща в жертва на явлението, за което пише.

Финландската журналистка Йесика Аро е една от първите, които разкриват, че хиляди профили, сеещи дезинформация в полза на Русия, всъщност са директно или индиректно контролирани от Кремъл - въпреки че руските власти многократно са отричали този факт.

Във вторник обширното изследване на Аро - книгата "Троловете на Путин" излезе и в превод на български език, публикувана от издателство "Сиела". В нея Аро, която е живяла в Русия и говори руски, описва реални истории от фронтовете на руската информационна война - още от времето на цветните революции в Източна Европа, през убийството на Сергей Магнитски, руската намеса в избирането на Доналд Тръмп, окупацията на Крим и Донбас.

"През 2014 г. осъзнах, че сме свидетели на нов феномен на руската информационна война", обяснява мотивацията си за това разследване финландската журналистка.

"Това бяха анонимни или фалшиви профили, разпространяващи пропаганда в социалните мрежи - Facebook, Vkontakte, Twitter. Исках да разбера какъв вид влияние всъщност имат те във Финландия, върху свободата на словото и обществения дебат", добавя тя в интервю за Би Би Си.

Първоначално тя публикува резултатите от проучването си в поредица от статии. Още след излизането на първата обаче животът ѝ се преобръща.

"Имейлът ми веднага се напълни с тролски послания на руски: "Путин е най-великият, Западът не става". Получавах заплахи по телефона и абсурдни съобщения от Русия и други бивши съветски републики", разказва Аро.

В интернет се появяват най-различни анонимни статии, които я описват като "медийна проститутка", а сайт с неонацистко съдържание започва да публикува "десетки или стотици текстове, в които твърдяха, че имам мозъчни увреждания или че разпространявам конспиративни теории".

Онлайн излизат и всичките й лични данни - адресът й, телефонните й номера, здравната й информация.

"Някои от троловете бяха прегледали стари съдебни досиета и бяха открили, че когато бях съвсем млада, на 20 години, бях глобена с 300 евро за употреба на наркотици, защото имах сериозен проблем с наркотиците. Те превърнаха това в наистина ужасни, пропагандистки истории, като се опитваха да ме представят като някакъв "натовски наркодилър", казва Аро пред Би Би Си.

Най-ужасният момент за нея обаче е, когато получава SMS от човек, който се представя за баща й, който е починал преди 20 години. В съобщението пише, че той не е мъртъв, а "я наблюдава".

Журналистката признава, че цената, която й се е наложило да плати заради разкритията си, е била висока, но не съжалява, тъй като е имала подкрепата на близките си и многото други експерти, занимаващи се с темата.

"Социалните мрежи са изключително подходящо място за операции по въздействие", заключва Аро.

"Хората не осъзнават докрай сведенията, които получават от медиите, и не са особено критични. Умело поднесено, съдържанието е възбуждащо, емоционално, пристрастяващо и следователно подходящо за психологически операции. Facebook и Twitter в ръцете на руските тролове се явяват като психологическо оръжие за масово унищожение", пише тя в книгата си.

Тормозът срещу нея продължава с години, стига се дори до съдебни дела, които Аро печели. През септември 2018 г. трима души са осъдени заради "системно оклеветяване".

По думите на самата Аро тормозът и очернящите кампании срещу нея не са успели да повлияят на работата й.

"Едно знам със сигурност: каквото и да се случи, преследването не е засегнало и никога няма да повлияе на работата ми като журналист. Ще продължа изследванията си със същия ентусиазъм, постоянство и любов към истината, както съм правила до днес", пише тя през 2015 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина