ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Джоузеф Конрад, моряк и писател, (1857 – 1924)

Произход: Полша (Руската империя), обедняло благородническо семейство, британски гражданин

Образование: Напуска училище на 17, моряк във френския флот, капитан в английския

Интереси: Езици, море, писане

Основни книги: „Ностромо”, „Господарят Джим”, „Негърът от „Нарцис“, „Сърцето на мрака“

Признание: Смятан е за един от най-значимите британски писатели, брилянтен стилист и мислител

-------

Днес сме се запътили към сърцето на мрака. Води ни Джоузеф Конрад – поляк и велик английски писател. Сюжетите му са морски, а главна тема е напрежението между зрящия човек и сляпата Вселена.

Животът на Конрад е контрапунктово изграден. Роден поляк, умира англичанин. Шляхтич с герб, започва живота си от дъното. Дете на сушата, плува 20 години в морето. Писател, който атакува империализма и човек, който смята, че Британия носи прогрес. В моряка прозира писателя, а зад писателя вечно се мярка морякът. Много интелигентен, щастлив е с жена, чиито умствен багаж приятелите му иронизират. Типичната двойственост личи дори в лицето му - суров и твърд морски вълк в профил, във фас - високо чело, дълбоки очи и одухотворени черти на интелектуалец.

В едно отношение обаче Джоузеф Конрад е праволинеен – отчаянието: „На този свят сме създадени да страдаме без основание, без причина, без вина…..самосъзнанието ни държи в мимолетно и безполезно съществуване. Едно мигване на окото – и нищо не остава…..ни мисъл, ни звук, ни душа. Нищо.”

Та кой, казвате, е най-големият философ на песимизма?

Юзеф Теодор Конрад Корженьовски е поляк, роден през 1857 г. в Бердичев, Руската империя. Семейството е благородно, но обедняло в съпротива срещу Русия. Името Конрад е от поезията на Мицкевич. На 11 той остава сирак, но от баща си знае перфектен френски. Училището е скучно за младежа, на 15 взима изпитите, заминава за Марсилия и става моряк в търговския флот.

Четири години Конрад пътува и преживява житейски бури. В писма разказва за контрабанда на оръжие, любовни афери и дори дуел. Той щедро харчи пари, взети назаем, опитва да ги върне с комар, но само трупа нови дългове. Налегнат от депресия, един ден опира пистолет в гърдите си и стреля.

Не уцелва сърцето и скоро раната е забравена, но за опита има и друга причина – Франция не може да го защити от пипалата на руската империя, която държи да го прати на дълга и тежка военна служба. Демократична Англия обаче реже руските пипала и Конрад отива в британския флот - учи активно английски, овладява морския занаят и расте в йерархията, а през 1886 г. става правоспособен капитан и поданик на кралицата.

За 20 години той обикаля почти целия свят, а истории от пътешествията залягат в книгите му - „Ностромо”, „Господарят Джим”, „Негърът от „Нарцис”. Най-впечатляващо е обаче плаването като капитан на белгийски параход по река Конго. От него се ражда „Сърцето на мрака”, книга, която Копола вгради във филма „Апокалипсис сега”, като само пренесе действието от Белгийско Конго през ХIХ век, във Виетнам през ХХ.

В Конго Конрад се сблъсква с целия ужас, роден от човек, приел да бъде не само обект, а и инструмент на сляпата съдба. Неслучайно последните думи на героя Курц са: „Ужасът! Ужасът!” След това пътуване, сломен физически и психически, Конрад се връща в Англия и остава на сушата завинаги.

Превръщането му от моряк в писател не става изведнъж, но и не е трудно - той винаги е бил странен, различен, дистанциран, човек, който наблюдава и мисли, вглъбен и способен да се изрази. Литературните му опити започват още в морето, но първите му публикации са сравнително късни, а получава статута на „велик писател” едва към началото на ПСВ, когато е над 50.

Главният въпрос около творчество на Конрад е за езика – как пише на най-малко познатия си език и все пак е сред най-блестящите стилисти в англоезичната литература. Сам той казва, че родният полски и силният му френски са твърде консервативни, а английският е свободен, пластичен като словоред и лексика - можеш да съчиниш напълно нова дума и всички да те разберат.

Но величието на писателя Джоузеф Конрад е въпрос не само на език, а на мислене и визия за света. Негово е едно от най-брилянтните описания на Вселената: „Най-изпепеляващата мисъл е, че това скандално нещо…..е сътворило самото себе си без мисъл, без съвест, без далновидност, без очи, без сърце…..Не можете да се намесите в него…..не можете дори да го унищожите….. Вселената е това, което е – неразрушима!”

А дали подобно осъзнаване на безнадеждността не е победа над нея? Но вече няма как да питаме Джоузеф Конрад - той си тръгна още през 1924 г. с усещането, че е победен.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Рано или късно всеки разбира, че няма пълно щастие, а малцина стигат до обратния извод: пълното нещастие също е недостижимо.“

Примо Леви, италиански писател и преводач, роден на 31 юли преди 102 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия