ТАНЯ ДИМОВА, "Христо Ботев"
Макар четенето все още да е престижна дейност и хората да твърдят, че я практикуват, дигиталният свят преобръща радикално читателските практики у нас, а и не само. Най-голяма промяна се забелязва в ритъма на четене.
Свободното време, което само по себе си вече се възприема за стока, е лукс, особено когато става дума за четене. Причината е, че пазарът предлага на свободното време различни видове занимания, които се конкурират помежду си и това по един или друг начин измества четенето встрани. В България то устойчиво заема четвърта, а често и пета позиция.
Това води до едно бавно потъване на Гутенберговата галактика, твърди проф. Александър Кьосев, ръководител на големия интердисциплинарен национално представителен проект, изследващ състоянието на четенето и грамотностите в България. Той започна през 2018 година и ще завърши в края на 2022-ра.
"Без хората да са преставали да четат книги, без да са преставали да се интересуват от онова, което е било на върха на пирамидата, а именно – художествената класика, все пак има тенденции в обратната посока – по-малък брой прочетени страници, по-малък отрязък от време, отделен за четене, с по-големи интервали, прекъсвания и различен ритъм", допълва културологът и литературен теоретик.
Като един от най-сериозните проблеми в това отношение Кьосев посочва способността за концентрация на четящия. Липсата й води до едно невидимо ерозиране на класическите читателски практики, наблюдава се и разколебаване на тройната норма, чиято най-висша форма е прилагането на идеята на великите писатели, че четенето е поне толкова велика дейност, колкото е гениалното писане. Този процес на четене е вид съзерцателен живот, в който ти достигаш до сърцевината на света и имаш екзистенциално отношение към него.
Ако сега навлезем в същината на читателските практики в България, ще установим, че се наблюдава плавно отдръпване от позицията, че "си струва да се чете" за сметка на увеличение на позициите, че "си струва, но има и далеч по-важни неща" и на мненията, че четенето е загуба на време. Намалява и делът на хората, които изчитат целия текст, макар и на няколко пъти. Цялостно четене на книги без спиране, от корица до корица, практикуват едва 7% от пълнолетните българи. Други 9% четат избирателно "каквото им трябва" и същият дял хора четат, докато книгата не им стане скучна. Мнозинството от четящите, или 48% от хората, сред които е направено съответното проучване, твърдят, че не е настъпила промяна в начина им на четене с годините. 38% считат, че има подобрение, а 12% са на мнение, че сега четат по-зле, отколкото в миналото.
Повишава се обаче интересът към класическата литература, и докато интересът към чуждите класици нараства само с 4%, четящите българска класика се увеличават от 11% на 19% за пет години. 81% от родителите, които имат деца до 7-годишна възраст, им четат книги, но сред тях само 61% ги обсъждат с децата. 17% от родителите пък изобщо не четат на децата си. Оказва, че малко над една трета от българите имат повече от сто книги в домовете си, а приблизително всеки пети – до десет или нито една. Поне това сочат данните на "Алфа Рисърч" от изследването, проведено в рамките на проекта "Читателски практики в България" през изминалите години.
Новите данни предстоят да излязат в края на 2022 година. Изследването сравнявате моделите на четене на локално и глобално ниво, борави с широко понятие за четене и застъпва сериозно този акт в дигиталната среда. Това свободно, разклоняващо се четене е построено върху модела на асоциативното мислене и се характеризира с гъвкавост и възможност за бърза смяна между различни информационни потоци.
Според проф. Александър Кьосев четенето за удоволствие, при което четем интересни четива, да кажем – велики романи, постигаме наслада и изпитваме дълг да четем внимателно, концентрирано, докрай, с разбиране и потъване в книгата, вече е неразбираемо за съвременния читател. При него се губи процесът на сливане на удоволствието с нормата, на задължението да четеш велики книги с блаженството от този акт. Съвременното четене за удоволствие по-скоро се е оттеглило в една ниша, която може да бъде определена като нишата на релакса.
