СИЛВИЯ ВЕЛИКОВА, БНР
30 години нямаме последователна политика за Западните покрайнини. Всичко е ритуално, коментира в интервю за БНР Зденка Тодорова, журналист, правозащитник и писател.
Тодорова призова българската държава да се ангажира, като отчете спецификата на конкретната общност зад граница в Западните покрайнини, вместо политиците само да се прегръщат пред камерите.
„Трябва да се прави сериозен анализ не само със съветници на министри, на президенти, на премиери. Трябва да има анализ на ситуацията не само отпреди 30 години, от разпадането на бивша Югославия. Анализ за състоянието на Западните покрайнини и какво иска да направи България за тези хора, за да не остане този район празен“, изтъкна Тодорова в предаването „Преди всички“.
При писането на една от последните си книги - „Посланията на оброчищата“, Зденка Тодорова е минала през села, които са почти празни, „с трева до пояс, няма животни, няма хора, празни къщи, залостени врати“.
Причина за гостуването й в БНР е новата й - девета книга - „Към Цариброд и за него“.
За България Цариброд винаги е имал особено значение, подчерта Зденка Тодорова.
След Освобождението до Ньойския договор Цариброд е бил типичен малък възрожденски град на границата, който е разполагал с голям културно-просветен елит, обясни авторката. Отличително за Цариброд е било и това, че в града е имало много художници.
Осем знакови българи тръгват с мисия към Цариброд, разказва в книгата си Тодорова.
„Иван Вазов по време на Сръбско-българската война тръгва с файтон от София до Пирот. Преспива в Цариброд и там написва първия куплет от стихотворението „Новото гробище над Сливница“ и го чете пред княз Батенберг и министъра на войната Никифоров в гостилницата на пиротски търговец, който се преселва след Берлинския конгрес в Цариброд. Мисията му е да опише и да види на място как изглеждат военните действия тогава.“
Алеко Константинов, който е основоположник на туристическото движение и в Цариброд, също потегля със 100 души от София към Цариброд.
„През едни дерета, по ждрелото на река Ерма до Погановския манастир, описва това събитие в чудесния си пътепис „Какво? Швейцария ли?“ Същата година – 1893-а, отива с влак до Цариброд на събор. Описва как пътуват с говежди вагони до Цариброд.“
Зденка Тодорова описва как през 1905 г. Петър Дънов е лекувал българския офицер Иларионов в Цариброд. Учителят е посетил града повторно по покана на царибродчани и е изнесъл беседа в читалището.
Сред останалите фигури, оставили следа в историята на Цариброд, са Петър Димков, лекувал войници от холера и художникът Георги Машев от Пазарджик, изпратен да води обучение по рисуване.
Зденка Тодорова е имала натрупана много информация за Цариброд като кръстопът между Сърбия и България, между Изтока и Запада. Като пишещ човек използвала изолацията по време на пандемията, за да обработи събраното.
Тя определи Цариброд по време на пандемията като напълно замрял град, откъснат от България.
Цялото интервю слушайте тук
