НЕЛИ ДЕЛЧЕВА, "Свободна Европа"

В неделя ще бъде последният концерт за този сезон в къщата й в село Пчеларево. Там, на 20 км от Добрич и на 60 км от Дуранкулак, маестра Константина Петкова е направила своето място за изкуство. "Винаги искам да се обновяват нещата и в изкуството, и в музиката. Да има нови идеи. С голямо уважение към всичко останало, което е класиката, което е предкласиката, към която съм особено привързана, но новите неща много ме вълнуват", казва тя в телефонно интервю за Свободна Европа.

На 25 октомври на сцената в преустроения обор, в който навремето дядо й е организирал представления, ще излязат Магдалена Петрович - виолончело, Надежда Цанова - пиано и Петър Македонски - тромпет. Но през този сезон там вече са били и Васил Петров, Стефан Вълдобрев, Нидал Алгафари, Мирослава Кацарова, Теодосий Спасов, Васко Кръпката и много други.

Тя е на 82 години. Пчеларово е родното й място, но животът я отвежда от русенската опера през Палермо и академията "Санта Чечилия" в Рим, Париж и Ню Йорк. Навсякъде се занимава с това, което я вълнува най-много - изкуството. Приятелка е с големите режисьори Федерико Фелини и Микеланджело Антониони, както и с покойния художник от български произход Христо Явашев - Кристо.

Мястото за култура, което в момента развива, се оформя като такова преди няколко години, когато Вели Чаушев прави "разкошен рецитал на Валери Петров в двора". След това постепенно го развива до настоящия му вид.

В голямата градина, отрупана с цветове, маестра Петкова представя изложби, книги, концерти и всичко с безплатен вход. "До преди две седмици всичко се изнасяше навън. Внесохме пейките в обора, защото става хладно вечер, но спазваме изискванията за маски, за дезинфекциране на ръце, растояние", разказва тя.

Три години, преди да се пенсионира окончателно, съпругът й загива в автомобилна катастрофа и тя решава да се върне на село при своите родители. "Тежеше ми много неговото отсъствие в този Ню Йорк, в който живеехме заедно", споделя тя. Така след дългите отсъствия Пчеларово се превръща отново в неин постоянен дом, където открива и школа за млади оперни певци.

Сега й предстои да се завърне в апартамента си в Добрич. След по-малко от месец, на 19 ноември, ще навърши 83 години. Пожелава си винаги да е сред приятели. Плановете ѝ са да продължи традицията да се събира с близките си в жилището. Разказва, че изтеглят филми, които не могат да видят в кино салоните. "Събираме се приятели - около 10, 12, 15 души. Гледаме филма, коментираме, обсъждаме епохата, автора, оператора. Всеки има задача да се подготви за този филм и това си пожелавам: "Дано да можем при тези строги мерки на сядане на разстояние да можем все пак да го реализираме", казва тя. Маестра Петкова споделя, че има дълъг хол и ще изхвърли част от мебелите, за да може да разположи столове и възглавници, за да не прекратява традицията, "защото е една великолепна зимна преживелица".

На пролет пространството в село Пчеларово отново ще отвори врати. "Чакам винаги градината да ни предизвика", казва тя и допълва "сега в обилни цветове, много е богата. В Добруджа е малко студено, трябва да изчакаме и температурата на почвата, да засеем цветята и когато цъфне, тогава".

"Това е радиото, което баща ми слушаше тайно", казва маестрата като за довиждане.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове.“

Пърл Бък, американска писателка, родена на 26 юни преди 130 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.