НЕЛИ ДЕЛЧЕВА, "Свободна Европа"

В неделя ще бъде последният концерт за този сезон в къщата й в село Пчеларево. Там, на 20 км от Добрич и на 60 км от Дуранкулак, маестра Константина Петкова е направила своето място за изкуство. "Винаги искам да се обновяват нещата и в изкуството, и в музиката. Да има нови идеи. С голямо уважение към всичко останало, което е класиката, което е предкласиката, към която съм особено привързана, но новите неща много ме вълнуват", казва тя в телефонно интервю за Свободна Европа.

На 25 октомври на сцената в преустроения обор, в който навремето дядо й е организирал представления, ще излязат Магдалена Петрович - виолончело, Надежда Цанова - пиано и Петър Македонски - тромпет. Но през този сезон там вече са били и Васил Петров, Стефан Вълдобрев, Нидал Алгафари, Мирослава Кацарова, Теодосий Спасов, Васко Кръпката и много други.

Тя е на 82 години. Пчеларово е родното й място, но животът я отвежда от русенската опера през Палермо и академията "Санта Чечилия" в Рим, Париж и Ню Йорк. Навсякъде се занимава с това, което я вълнува най-много - изкуството. Приятелка е с големите режисьори Федерико Фелини и Микеланджело Антониони, както и с покойния художник от български произход Христо Явашев - Кристо.

Мястото за култура, което в момента развива, се оформя като такова преди няколко години, когато Вели Чаушев прави "разкошен рецитал на Валери Петров в двора". След това постепенно го развива до настоящия му вид.

В голямата градина, отрупана с цветове, маестра Петкова представя изложби, книги, концерти и всичко с безплатен вход. "До преди две седмици всичко се изнасяше навън. Внесохме пейките в обора, защото става хладно вечер, но спазваме изискванията за маски, за дезинфекциране на ръце, растояние", разказва тя.

Три години, преди да се пенсионира окончателно, съпругът й загива в автомобилна катастрофа и тя решава да се върне на село при своите родители. "Тежеше ми много неговото отсъствие в този Ню Йорк, в който живеехме заедно", споделя тя. Така след дългите отсъствия Пчеларово се превръща отново в неин постоянен дом, където открива и школа за млади оперни певци.

Сега й предстои да се завърне в апартамента си в Добрич. След по-малко от месец, на 19 ноември, ще навърши 83 години. Пожелава си винаги да е сред приятели. Плановете ѝ са да продължи традицията да се събира с близките си в жилището. Разказва, че изтеглят филми, които не могат да видят в кино салоните. "Събираме се приятели - около 10, 12, 15 души. Гледаме филма, коментираме, обсъждаме епохата, автора, оператора. Всеки има задача да се подготви за този филм и това си пожелавам: "Дано да можем при тези строги мерки на сядане на разстояние да можем все пак да го реализираме", казва тя. Маестра Петкова споделя, че има дълъг хол и ще изхвърли част от мебелите, за да може да разположи столове и възглавници, за да не прекратява традицията, "защото е една великолепна зимна преживелица".

На пролет пространството в село Пчеларово отново ще отвори врати. "Чакам винаги градината да ни предизвика", казва тя и допълва "сега в обилни цветове, много е богата. В Добруджа е малко студено, трябва да изчакаме и температурата на почвата, да засеем цветята и когато цъфне, тогава".

"Това е радиото, което баща ми слушаше тайно", казва маестрата като за довиждане.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина