Виктория Василенко (24) е лауреат на редица конкурси, сред които „Франц Шуберт” – Русе, „Албер Русел” – София и др. Носител е на „Кристална лира” за млад изпълнител през концертен сезон 2007-2008. Година по-късно пианистката печели голямата награда на Фондация „Димитър Бербатов” за върхови постижения в областта на изкуството. Тази година е победил в международния конкурс „Джордже Енеску“ Била е солистка на Кралския оркестър – Ливърпул, Оркестъра на Класик ФМ радио, Софийската филхармония и други състави. Виктория Василенко даде интервю специално за читателите на SKIF.

-------

Разкажете ни за семейството си – Пиано квартет Василенко. 

- Родителите ни са първите музиканти в родата, от които някак тръгна нашата "семейна традиция". Пианисти и преподаватели в НМУ "Любомир Пипков" и НМА "Панчо Владигеров", както и клавирно дуо с конкурсни постижения и концертна дейност както в България, така и в чужбина. Връзката ми с музиката започна още когато бях на годинка - казвали са ми, че съм била по-заинтересована да слушам музика и да гледам оперни спектакли или концерти, отколкото детски филмчета. Съответно (оттук нататък вече имам ясни спомени) започнах да пея, преди да говоря, и бях научила наизуст 2-3 опери на Моцарт, както и Реквиема… просто не спирах да ги слушам и да им се възхищавам. Моцарт беше композиторът, който ме завладя и отвори сърцето ми за музика тогава, а и досега си остана най-близкият до душевността ми. 

Но разбира се едно детенце не може да започне да пее директно, затова родителите ми ме насочиха към пианото (бях на 4 години). Мислили са, че ще се занимавам така или иначе с пеене, или поне със сигурност нещо, свързано с музика или друга област на изкуството - по абсолютно естествен начин аз усетих и реших, че пианото е моят инструмент и това, което ме интересува. И станах пианист.

Относно малката ми сестра - тя израсна в атмосфера на свирещи хора, най-вече пианисти. За това за нея най-нормалното нещо беше и тя да започне да свири. Впоследствие се оказа, че е много кадърна и музикална и… станахме семейство от четирима пианисти:)

Кога започнахте да свирите заедно? Уникално е, че изнасяте съвместни концерти. Как избирате музиката и сложността на изпълнението?

- Започнахме да свирим всички заедно преди 3 години за първи път, тъй като имахме покана от Българския културен институт в Париж за съвместен концерт. Разполагахме с едно пиано - съответно свирихме по комбинации или на 4 ръце, или соло, накрая - 8 ръце. Предизвикахме изключителен интерес, залата се напълни и успехът беше голям. За нас, разбира се, е страхотно удоволствие да се изявяваме на една сцена и да приобщаваме публиката към "семейната" атмосфера и съвместно музициране. Съответно тя също се превръщаше в част от нашата фамилия:) Оттам нататък получихме още покани за концерти във Виена, Пасау (Германия) и София. Голяма рядкост са четирима музиканти, свирещи на един инструмент от едно семейство - предполагам и това е една от основните причини за големия интерес от страна на публиката и организаторите на музикални събития. 

На останалите концерти вече имахме и втори инструмент на разположение, така че вариантите за произведения и комбинации станаха повече. В София направихме премиера на произведението за два рояла (по двама пианиста на роял) "Сонети за мрачната любов" (по стиховете на Федерико Гарсия Лорка) от известния български композитор Георги Арнаудов. Беше го написал специално за нас и този концерт, за което сме му много признателни.

Произведенията избирахме по разнообразие на стилове, характер, техника, разбира се. Както и във връзка със съответната комбинация - или двамата ми родители, или аз със сестра ми и т.н. Сложно е да се избере подходяща и ярка програма за четирима пианисти, но е интересно и забавно:)

Разкажете ни за живота си в Брюксел. Завършихте ли вече Пиано Академията в Лаго ди Комо? 

- В музикалния колеж "Кралица Елизабет" в Брюксел постъпих тази година. Това е не само частен музикален колеж с уникални условия за обучение и живот (тъй като предоставя и студия с инструменти за студенти, които искат да живеят на място), но и агенция. Организират непрекъснато концерти и събития както в Белгия, така и в цяла Европа. Все още паралелно съм студентка в академията за пианисти "Лаго ди Комо", Италия. Тъй като там формата на обучение е много свободна, мога да пътувам, когато има майсторски класове, когато имам възможност.

Как един млад музикант като Вас може да развива кариерата си оттук нататък? Какви са възможностите за концертиране?

- За един музикант е изключително важно да пътува и да създава контакти - колкото може повече и, разбира се, ако има този шанс. В днешно време светът е напълно отворен за нас от всяка гледна точка. Възможности има много, стига да ги търсиш, а най-много се появяват, когато се участва в международни конкурси. Без значение по какъв начин ще протече съответният конкурс, това е идеален начин "светът да те чуе", а пък и може би някой много важен човек в залата, който ще иска да ти помогне. Аз слава Богу, винаги в това отношение съм имала късмет, независимо от резултата.

Показахте смелост с явяването си на изключително оспорвани конкурси тази година. Как преодоляхте напрежението? Каква е тайната на доброто представяне на такива вълнуващи състезания?

- Тайната за преодоляване на напрежението на конкурсната сцена е много индивидуална. Това, разбира се, се отнася и за всяко представяне на сцена. Индивидуална е и съответната подготовка. Според мен човек е невъзможно напълно да се абстрахира от състезателното напрежение и разликата в усещането на концертна и конкурсна сцени, колкото и сценичен опит да има - вече се убедих в това. Аз лично мисля, че единственото, което помага, е да не го интересува какъв ще е резултатът - това е трудно, разбира се. Всеки иска да успее. Свири първи тур, концентриран изцяло през последните дни върху него, и се занимава на сцената само с музиката - абсолютно не го интересува ще мине ли на втори тур. Ако мине, чудесно - със следващия тур прави същото и се настройва по същия начин. Както вече казах, това е много индивидуално. На мен лично това ми е настройката, която ми помага и при която абсолютно винаги съм постигала успех.

Бяхте единствената европейка на финала на „Джордже Енеску“ и победихте. Трудно ли се побеждават азиатските музиканти, които са известни с упоритостта си и изключително усърдната си подготовка?

- Азиатците са много и стават все по-добри не само инструменталисти, но и музиканти. Това се дължи и на факта, че огромна част от тях живеят в Европа и работят с европейци - попиват от културата и стават по-чувствителни. На конкурси най-често нещата са субективни и зависят от много фактори, така че не мога да преценя как се сравняват азиатците и останалата част от музикалния свят.

Кажете на Вашите почитатели кога и къде могат да Ви гледат и слушат в близкото бъдеще?

- През този и в началото на следващия месец имам няколко концерта в Белгия, а на 8 декември имам дебютен рецитал в Москва. След това ме очакват концерти в Испания, Германия, Румъния, Швейцария, а в края на месец март 2017 г. - в зала "България".

Казвате, че музиката е най-великата сила. Какво е отношението Ви към другите изкуства – литература, изобразително изкуство, театър, опера, кино?

- Всички области на изкуството са неминуемо безумно свързани - невъзможно е да се навлезе дълбоко в съответната материя без интерес към останалите… знания и впечатления… сравнения, вдъхновения. Ако не бях музикант, мога да кажа със сигурност, че щях да се занимавам с театрално изкуство - това е другата ми голяма страст, освен музиката и литературата.

Какво четете, какви филми гледате, каква музика слушате извън класическата?

- Любимите ми автори са Оскар Уайлд, Милан Кундера, Михаил Булгаков. Книгите, стилът на музика и филмите са почти винаги свързани с настроението ми или в какъв етап на живота си съм. Но по принцип обичам различен тип филми, без екшъни; книги, без фантастика; за музиката специално мога да кажа, че харесвам и предпочитам пънк, рок, трип хоп, R&B, експериментална..

Кой е любимият Ви композитор? Има ли такъв, който избягвате да свирите?

- Нямам любим композитор (това винаги съм го считала за невъзможно), но предпочитани и такива, с чиято музика се чувствам така да се каже "в кожата си" са Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, Прокофиев. Не избягвам и не обичам да избягвам - важно е да се "опита" всичко, така се гради човек.

Коя е предпочитаната от Вас творба да свирене – индивидуално и в квартета?

- Същото се отнася и за творбите… толкова много, абсолютно гениални произведения, всяко със своето послание и история. Мога да кажа само кое е любимото ми музикално произведение изобщо, лично за мен абсолютният връх на класическата музика - Моцартовият реквием.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Какво означава да си готов да напишеш книга? Били ли са готови Стайнбек, Джейн Остин, Хемингуей, Шекспир, Дикенс?“

Даниел Стийл, американска писателка, родена на 14 август преди 75 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков