Легендарният израелски цигулар Пинкас Цукерман, който е гостувал в България 3 пъти през последните 10 години, е смятан за феномен в класическата музика. Той е цигулар, виолист, диригент, педагог и камерен музикант. Роден е в Тел Авив през 1948 г., следва в „Джулиард скул” в САЩ. Дискографията му съдържа над 100 заглавия, има над 20 номинации и 2 награди “Грами”. Носител е на Медала за изкуства, даван от американския президент, и на наградата за артистични постижения „Исак Щерн“.

Музикантът даде интервю за classicfm.com. 

-------

Кой е най-ранният ви музикален спомен?

- Спомням си как баща ми свири на цигулка, може би на сватба или бар мицва. 

Как и защо започнахте да свирите на цигулка?

- Баща ми ми даде една от неговите, когато бях на 7. Той ме обучава няколко месеца и откри, че имам добър слух. Заведе ме на учителка, която каза, че не може да ме учи. Но след това тръгна да настройва цигулката ми, а аз възразих, че мога и сам – трудно движех лъка по струните, но можех да ги настройвам. Тя заяви, че мога да започна уроците още на следващия ден. 

Сега вие посвещавате повече време на дирижирането. Как се случи първият път?

- Решението да дирижирам дойде заради желанието ми да науча повече за музиката. Случи се около 1972 г. в Лондон. Вече бях ходил на турнета с „English Chamber Orchestra” и членовете му ми предложиха да опитам да ги дирижирам без инструмент. И се получи. Никога не съм правил нещо в музиката, защото съм бил длъжен. Всичко е било някак естествено продължение на моите изпълнения, на изучаването на произведенията. 

Кое произведение бихте препоръчали на начинаещия цигулар и диригент?

- Да препоръчам едно произведение? Това е като да поискате от лекаря едно хапче, което да лекува всичко! Много труден въпрос! Преди всичко трябва да обичаш музиката, да се нуждаеш от нея както от вода в пустинята. Ако искаш да се изявяваш на музикалната сцена, трябва да откриеш какъв вид талант имаш. Необходима е координация ръка-око, добър слух и отлична школовка. И да прослушаш огромно количество музика. Тя трябва да е част от тоталното ти съществуване – от мига на събуждането до момента на заспиването. След това, с известна доза късмет, можеш да достигнеш високо ниво и да продължиш музикалната традиция.

Кой е най-добрият съвет, който сте получавали някога?

- Исак Щерн някога ми каза: „Пинки, бъди гъба. Ти си в Ню Йорк, имаш невероятната възможност да чуваш, гледаш и слушаш всичко, свързано с музика. Попивай.” Това направих и продължавам да го правя.

С кой свой проект се гордеете и защо?

- Много са, не мога да избера един. Чувал съм много комплименти през годините, например: „родих, докато слушах изпълнението ви на концерта за цигулка на Бетовен”. Поразително е.

Кой композитор – от миналото или съвременен, бихте искали да срещнете и защо?

- Бих искал да видя повечето от тях по различни причини. Очевидно ще започна с Бах – с удоволствие бих го чул да свири на орган, защото музиката му е невероятна, тя е основата. След това, да кажем, Моцарт – неговата мощ е зашеметяваща. Как може някой да напише над 600 произведения за по-малко от 33 години? Забележително е. Бих искал да се видя с всички велики композитори и да водя с тях дълги разговори.