На 21 декември (вторник), в Доходното здание, Държавна опера Русе ще отбележи 80-годишнината на примабалерината Надя Руменин с балета „Снежанка и седемте джуджета“ на композитора Александър Йосифов.  По този повод публикуваме интервюто на Огнян Стамболиев с примабалерината, което той предостави на SKIF

-------

Надя Руменин е родена е преди 80 години в  Кюстендил, но израства в София. Баща й е офицер, а майка й – сопран в Хоровата капела. Осемгодишна постъпва в балетната школа на Крум Янков в столицата и това определя  пътя й. В Балетното училище учи в класа на голямата Нина Кираджиева. Завършва с отличие през 1959 г. и е приета за стажантка в Националната опера. Поверяват и  малки роли и сола, сред тях е и  Фея Нежност от „Спящата красавица” в паметната постановка на Фея Балабина. На следващата година е разпределена с група свои съученици в Русенската опера, която по онова време е водеща след Софийската.

-------

- Имах шанса да дойда в дунавската ни столица, отначало за малко, а след това останах за цял живот в този прекрасен град и не съжалявам! Да, в Русе, този наистина европейски и много красив български град, имаше  прекрасни условия и климат за работа, за истинско творчество.  Веднага искам да кажа, че бях посрещната  много добре от колегите си тук.  Колективът на русенския балет винаги е бил чудесен. Мога да кажа, че се реализирах. Русенската опера ми даде всичко!

Имали сте щастието да работите с прекрасни партньори и с големия наш балетен режисьор Асен Манолов...

- Да, но преди това бих искала да  спомена партньорите си от Русе : Тодор Тодоров, един академично подготвен артист, рядко артистичният Димо Врубел, с Асен Гаврилов,  една невероятна личност, стабилният и всеотдаен  Димитър Гайдаров, препълненият от идеи Стоян Георгиев, още: Михаил Дамянов, Стоян Габровски, Любен Борисов... С голямо удоволствие танцувах и с гастрольорите Людмил Буббов, Бисер Деянов, Иван Цанов...

Да си спомним  сега за големи градител на русенския и на българския балет Асен Манолов. Той все още не е достатъчно оценен и признат, въпреки огромните си заслуги...дано да не го забравим и да го направим по достоен за големия му, принос към българския балет, начин...

- Асен Манолов беше голяма, изключителна личност. Рядко надарен, знаещ, истински ерудит. При това с огромна фантазия. Бих казала, че музиката минаваше пред него, за да се сътвори нужното за  драматургичния момент сценично движение. За мен,  младата и неопитна  балерина тогава, това бе истинско щастие, че се срещнах с Асен Манолов, това ми остана за цял живот. Той не повтаряше и не цитираше никого,  правеше свои оригинални авторски редакции на високата класика: „Жизел”, „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката”. При това поставени за първи път извън столицата. Тези спектакли имаха дълъг живот, бяха  истинска, голяма школа за нас, младите артисти от русенския балет, бяха и празници за публиката. В „Жизел” играх Мирта и Жизел, в „Лебедово езеро”- бях Одета- Одилия, а в „Лешникотрошачката” - Принцесата (ролята на Маша беше разделена между малка и голяма балерина). Танцувах с много амбиция и ентусиазъм.

Какво мислите за бинома „техника- актьорско майсторство” в балета?

-Те са взаимно свързани, но бих предпочела балерината да не прави огромен брой фуетета, а танцьорът – огромни, главозамайващи скокове, а да изграждат истински, автентични образи, да живеят на сцената. Винаги ме е вълнувала актьорската страна на ролята. Стремила съм се да живея живота на своята героиня, да вляза в кожата й, да постигна истинското превъплъщение.

Надя Руменин (Румяна) и Тодор Тодоров (Чавдар) в „Хайдушка песен“ от Ал. Райчев, 1969

----------

 Но през Вашата дълга и плодотворна кариера Вие срещнахте и други забележителни творци: Петър Луканов, Маргарита Арнаудова, Богдан Ковачев...

- На второ място ще спомена проф. Петър Луканов. Беше първо артист в русенския балет. Беше чудесен като Шута в „Лебедово езеро”. Още като студент по режисура - във втори курс  - в Съюза,  през 1965 г. той  беше поканен от директора Георги Чендов да направи спектакъл с нас. Постави три  едноактни балета: „Франческа Да Римини” (Чайковски), „Карнавал в Куба” (Гершуин) и „Чудният мандарин” ( Барток).  Играх Франческа, партнирана от Тошко Тодоров (Паоло) и Мишо Дамянов (Ланчото). Получи се нещо много хубаво и така се откри серията спектакли на Пепи Луканов по музика на Стравински („Целувката на феята”), Прокофиев  (”Блудният син”), Гершуин (”Един американец в Париж”).  Луканов внесе нещо ново в българския балет, но беше майстор на малката форма, много модерен, рефлективен за времето. 

  А Манолов още не беше напуснал Русе, нали?

-  Не, той направи още няколко силни спектакъла: „Мадарският конник” от Сагаев  (за първи път у нас), „Нова Одисея” от Виктор Брунс - много силна постановка на един модерен немски балет, също за първи път, и  може би най- хубавата постановка на „Хайдушка песен” от Александър Райчев.

 В „Хайдушка  песен“, този класически български балет, се представихте блестящо и в трите постановки в ролята на Румяна…

-Обичам тази роля и заедно с Демна от  „Нестинарка” е най-любимата ми българска героиня. Моята учителка беше първата Демна и аз се радвам, че направих и тази роля. Жалко, че българските балети по принцип са малко и вече не се играят, а сега съвсем ги няма по нашите сцени. А както се казва: няма национален театър без национална драматургия, нали?!

 Така е. Но това важи и за операта. Къде са сега прекрасните опери на Владигеров, Пипков, Веселин Стоянов и особено на Парашкев Хаджиев. Дори и Националната опера ги забрави, а тя трябва най-много да ги представя. Сега да си спомним за незабравимата Маргарита Арнаудова. Като драматург на Русенската опера през 70-те години и аз имах удоволствието да общувам с тази чаровна и талантлива  жена...

- С Маргарита бяхме съученички. Танцуваше чудесно, беше надарена за сцената. Заедно с нея танцувахме в „Жар птица” на Стравински. Аз бях Принцесата, а тя Жар птица. Стана и забележителна режисьорка, достигна големи и недостигнати досега върхове в „Арабеск”.

 В Русе тя постави „Пепеляшка” на Прокофиев за първи път у нас, също за първи път и един велеколепен украински балет – „Дон Жуан или Каменният гост” по Леся Украинка, музика Виталий Губаренко (1977). Вие  бяхте забележителна Донна Анна. Това бе в годините на Вашия  апогей като балерина и артистка.

- Благодаря ви. Имах чудесна роля, доста сложна за изграждане, нелека технически, и особено натоварена емоционално. Партньорите ми бяха от висока  класа – Юрий Зубарев (Дон Жуан) , за съжаление, почина в разцвета на силите си, и Стоян Георгиев (Командора), също в най- добрата си форма.

Получи се едно голямо представление, бих казал – един от върховете на русенския балет, напомнящ за златните години на Русенската опера. Тогава вървеше поговорката: „И Миланската Скала не е в Рим!”. Но да не забравяме и Вашата Пепеляшка от 1967 г. Това е единствената Ваша голяма роля, която не успях да видя, но знам, че е била очарователна и  критиката я е оценила високо, по достойнство.

- С Маргарита се работеше чудесно, с лекота и удоволствие. Тя знаеше какво иска и какво може да постигне във всеки момент.

 А имахте ли образци, артисти, от които се възхищавахте и учихте?

- Разбира се. Моята учителка Нина Кираджиева беше за мен еталон на сцената. Но трябва да й благодаря  за това, че ме подготвяше и за живота, тя ни учеше как да се държим с хората, на кои да вярваме и на кои – не. Изобщо много съм й задължена. От световните балерини се възхищавам от Алисия Алонсо и Галина Уланова. По време на специализацията си в Петербург през сезон 1968 /1969 година имах  щастието да видя на живо най-добрите руски  балетни артисти от това време.

 Кои от ролите си оценявате най-високо?

- Не са много и не би трябвало аз да го правя, но ще спомена: Жизел, Донна Анна, Солвейг в „Пер Гинт”, Франческа Да Римини, Демна, Румяна...

 Имахте ли неосъществена роля? Роля мечта?

- Сега ми е трудно да кажа. Преди години отговорих в едно интервю за Теодор Попов, че мечтая за Есмералда от балета на Пуни,  но не я изиграх, защото не беше поставена в Русе.

 Да, професор Петър Луканов искаше да постави Есмералда с Вас, но от балета на Мишел Жар, а не на Пуни. Авторското право не можа да се заплати и проектът просто пропадна.

- Един артист не може да направи всички роли, които счита, че са за него. Но моята съдба беше щастлива. Играх доста и при все, че съм  героиня и лиричка по природа, докоснах се и до други роли – по-драматични и характерни и дори комични: Кармен, Арлезианката, Любовна магия, Панаир в София и др.

Освен това и в много голям брой опери и оперети от репертоара в Русе, който беше изключително богат – до 25 – 30 различни заглавия на сезон, като се започне от Моцарт и Чимароза и се стигне до Прокофиев и Шостакович. Тук ще подчертая, че в Русе имахме много добри директори със специално отношение към балета: Георги Чендов, Коста Крушовенски, Михаил Кътев, Стефан Трифонов, които обичаха не само операта, но и нашето изкуство и не го подценяваха, грижеха се много за нас.

 След като слязохте от сцената , при това в  добра форма, Вие станахте преподавател по класически танци в Националното училище по изкуствата в Русе. 

-  Доста години бях там. Тази работа ми донесе много радост и удовлетворение. Обичах да работя с децата,  да виждам резултата от своя труд и усилия. Децата, които учат балет, са трудолюбиви и жадни за знания и труд. А балетът иска много труд, нали? Никога не отсъстваха от часовете с мен, стараеха се да постигнат много. Дано всички те да имат шанс за реализация като нашето щастливо  поколение.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове.“

Пърл Бък, американска писателка, родена на 26 юни преди 130 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.