На 21 декември (вторник), в Доходното здание, Държавна опера Русе ще отбележи 80-годишнината на примабалерината Надя Руменин с балета „Снежанка и седемте джуджета“ на композитора Александър Йосифов.  По този повод публикуваме интервюто на Огнян Стамболиев с примабалерината, което той предостави на SKIF

-------

Надя Руменин е родена е преди 80 години в  Кюстендил, но израства в София. Баща й е офицер, а майка й – сопран в Хоровата капела. Осемгодишна постъпва в балетната школа на Крум Янков в столицата и това определя  пътя й. В Балетното училище учи в класа на голямата Нина Кираджиева. Завършва с отличие през 1959 г. и е приета за стажантка в Националната опера. Поверяват и  малки роли и сола, сред тях е и  Фея Нежност от „Спящата красавица” в паметната постановка на Фея Балабина. На следващата година е разпределена с група свои съученици в Русенската опера, която по онова време е водеща след Софийската.

-------

- Имах шанса да дойда в дунавската ни столица, отначало за малко, а след това останах за цял живот в този прекрасен град и не съжалявам! Да, в Русе, този наистина европейски и много красив български град, имаше  прекрасни условия и климат за работа, за истинско творчество.  Веднага искам да кажа, че бях посрещната  много добре от колегите си тук.  Колективът на русенския балет винаги е бил чудесен. Мога да кажа, че се реализирах. Русенската опера ми даде всичко!

Имали сте щастието да работите с прекрасни партньори и с големия наш балетен режисьор Асен Манолов...

- Да, но преди това бих искала да  спомена партньорите си от Русе : Тодор Тодоров, един академично подготвен артист, рядко артистичният Димо Врубел, с Асен Гаврилов,  една невероятна личност, стабилният и всеотдаен  Димитър Гайдаров, препълненият от идеи Стоян Георгиев, още: Михаил Дамянов, Стоян Габровски, Любен Борисов... С голямо удоволствие танцувах и с гастрольорите Людмил Буббов, Бисер Деянов, Иван Цанов...

Да си спомним  сега за големи градител на русенския и на българския балет Асен Манолов. Той все още не е достатъчно оценен и признат, въпреки огромните си заслуги...дано да не го забравим и да го направим по достоен за големия му, принос към българския балет, начин...

- Асен Манолов беше голяма, изключителна личност. Рядко надарен, знаещ, истински ерудит. При това с огромна фантазия. Бих казала, че музиката минаваше пред него, за да се сътвори нужното за  драматургичния момент сценично движение. За мен,  младата и неопитна  балерина тогава, това бе истинско щастие, че се срещнах с Асен Манолов, това ми остана за цял живот. Той не повтаряше и не цитираше никого,  правеше свои оригинални авторски редакции на високата класика: „Жизел”, „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката”. При това поставени за първи път извън столицата. Тези спектакли имаха дълъг живот, бяха  истинска, голяма школа за нас, младите артисти от русенския балет, бяха и празници за публиката. В „Жизел” играх Мирта и Жизел, в „Лебедово езеро”- бях Одета- Одилия, а в „Лешникотрошачката” - Принцесата (ролята на Маша беше разделена между малка и голяма балерина). Танцувах с много амбиция и ентусиазъм.

Какво мислите за бинома „техника- актьорско майсторство” в балета?

-Те са взаимно свързани, но бих предпочела балерината да не прави огромен брой фуетета, а танцьорът – огромни, главозамайващи скокове, а да изграждат истински, автентични образи, да живеят на сцената. Винаги ме е вълнувала актьорската страна на ролята. Стремила съм се да живея живота на своята героиня, да вляза в кожата й, да постигна истинското превъплъщение.

Надя Руменин (Румяна) и Тодор Тодоров (Чавдар) в „Хайдушка песен“ от Ал. Райчев, 1969

----------

 Но през Вашата дълга и плодотворна кариера Вие срещнахте и други забележителни творци: Петър Луканов, Маргарита Арнаудова, Богдан Ковачев...

- На второ място ще спомена проф. Петър Луканов. Беше първо артист в русенския балет. Беше чудесен като Шута в „Лебедово езеро”. Още като студент по режисура - във втори курс  - в Съюза,  през 1965 г. той  беше поканен от директора Георги Чендов да направи спектакъл с нас. Постави три  едноактни балета: „Франческа Да Римини” (Чайковски), „Карнавал в Куба” (Гершуин) и „Чудният мандарин” ( Барток).  Играх Франческа, партнирана от Тошко Тодоров (Паоло) и Мишо Дамянов (Ланчото). Получи се нещо много хубаво и така се откри серията спектакли на Пепи Луканов по музика на Стравински („Целувката на феята”), Прокофиев  (”Блудният син”), Гершуин (”Един американец в Париж”).  Луканов внесе нещо ново в българския балет, но беше майстор на малката форма, много модерен, рефлективен за времето. 

  А Манолов още не беше напуснал Русе, нали?

-  Не, той направи още няколко силни спектакъла: „Мадарският конник” от Сагаев  (за първи път у нас), „Нова Одисея” от Виктор Брунс - много силна постановка на един модерен немски балет, също за първи път, и  може би най- хубавата постановка на „Хайдушка песен” от Александър Райчев.

 В „Хайдушка  песен“, този класически български балет, се представихте блестящо и в трите постановки в ролята на Румяна…

-Обичам тази роля и заедно с Демна от  „Нестинарка” е най-любимата ми българска героиня. Моята учителка беше първата Демна и аз се радвам, че направих и тази роля. Жалко, че българските балети по принцип са малко и вече не се играят, а сега съвсем ги няма по нашите сцени. А както се казва: няма национален театър без национална драматургия, нали?!

 Така е. Но това важи и за операта. Къде са сега прекрасните опери на Владигеров, Пипков, Веселин Стоянов и особено на Парашкев Хаджиев. Дори и Националната опера ги забрави, а тя трябва най-много да ги представя. Сега да си спомним за незабравимата Маргарита Арнаудова. Като драматург на Русенската опера през 70-те години и аз имах удоволствието да общувам с тази чаровна и талантлива  жена...

- С Маргарита бяхме съученички. Танцуваше чудесно, беше надарена за сцената. Заедно с нея танцувахме в „Жар птица” на Стравински. Аз бях Принцесата, а тя Жар птица. Стана и забележителна режисьорка, достигна големи и недостигнати досега върхове в „Арабеск”.

 В Русе тя постави „Пепеляшка” на Прокофиев за първи път у нас, също за първи път и един велеколепен украински балет – „Дон Жуан или Каменният гост” по Леся Украинка, музика Виталий Губаренко (1977). Вие  бяхте забележителна Донна Анна. Това бе в годините на Вашия  апогей като балерина и артистка.

- Благодаря ви. Имах чудесна роля, доста сложна за изграждане, нелека технически, и особено натоварена емоционално. Партньорите ми бяха от висока  класа – Юрий Зубарев (Дон Жуан) , за съжаление, почина в разцвета на силите си, и Стоян Георгиев (Командора), също в най- добрата си форма.

Получи се едно голямо представление, бих казал – един от върховете на русенския балет, напомнящ за златните години на Русенската опера. Тогава вървеше поговорката: „И Миланската Скала не е в Рим!”. Но да не забравяме и Вашата Пепеляшка от 1967 г. Това е единствената Ваша голяма роля, която не успях да видя, но знам, че е била очарователна и  критиката я е оценила високо, по достойнство.

- С Маргарита се работеше чудесно, с лекота и удоволствие. Тя знаеше какво иска и какво може да постигне във всеки момент.

 А имахте ли образци, артисти, от които се възхищавахте и учихте?

- Разбира се. Моята учителка Нина Кираджиева беше за мен еталон на сцената. Но трябва да й благодаря  за това, че ме подготвяше и за живота, тя ни учеше как да се държим с хората, на кои да вярваме и на кои – не. Изобщо много съм й задължена. От световните балерини се възхищавам от Алисия Алонсо и Галина Уланова. По време на специализацията си в Петербург през сезон 1968 /1969 година имах  щастието да видя на живо най-добрите руски  балетни артисти от това време.

 Кои от ролите си оценявате най-високо?

- Не са много и не би трябвало аз да го правя, но ще спомена: Жизел, Донна Анна, Солвейг в „Пер Гинт”, Франческа Да Римини, Демна, Румяна...

 Имахте ли неосъществена роля? Роля мечта?

- Сега ми е трудно да кажа. Преди години отговорих в едно интервю за Теодор Попов, че мечтая за Есмералда от балета на Пуни,  но не я изиграх, защото не беше поставена в Русе.

 Да, професор Петър Луканов искаше да постави Есмералда с Вас, но от балета на Мишел Жар, а не на Пуни. Авторското право не можа да се заплати и проектът просто пропадна.

- Един артист не може да направи всички роли, които счита, че са за него. Но моята съдба беше щастлива. Играх доста и при все, че съм  героиня и лиричка по природа, докоснах се и до други роли – по-драматични и характерни и дори комични: Кармен, Арлезианката, Любовна магия, Панаир в София и др.

Освен това и в много голям брой опери и оперети от репертоара в Русе, който беше изключително богат – до 25 – 30 различни заглавия на сезон, като се започне от Моцарт и Чимароза и се стигне до Прокофиев и Шостакович. Тук ще подчертая, че в Русе имахме много добри директори със специално отношение към балета: Георги Чендов, Коста Крушовенски, Михаил Кътев, Стефан Трифонов, които обичаха не само операта, но и нашето изкуство и не го подценяваха, грижеха се много за нас.

 След като слязохте от сцената , при това в  добра форма, Вие станахте преподавател по класически танци в Националното училище по изкуствата в Русе. 

-  Доста години бях там. Тази работа ми донесе много радост и удовлетворение. Обичах да работя с децата,  да виждам резултата от своя труд и усилия. Децата, които учат балет, са трудолюбиви и жадни за знания и труд. А балетът иска много труд, нали? Никога не отсъстваха от часовете с мен, стараеха се да постигнат много. Дано всички те да имат шанс за реализация като нашето щастливо  поколение.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.” 

Съмърсет Моъм, английски писател, роден на 25 януари преди 148 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател