Мартичка Божилова е филмов продуцент. Нейната компания  “Агитпроп” е позната с документалните си филми “Проблемът с комарите и други истории”,  “Коридор № 8” , а “Георги и пеперудите“ е смятан за  най-успешния български документален проект,  награден със “Сребърен вълк” на IDFA в Амстердам. Името й стои също зад пълнометражни игрални филми като „Безкрайната градина” на Галин Стоев , „Не ме докосвай” на румънската режисьорка Адина Пинтилие, а неотдавна зрителите на БНТ гледаха завладяващия мини сериал „Денят на бащата“. 

От 7 до 14 септември ръководения от нея Балкански документален център съвместно с фондация „Конрад Аденауер” и Чешки център организира филмов фестивал, посветен на най-доброто документално кино, в чийто център е темата за човешките права. Общото между всички  подбрани ленти е смелостта на героите да отстояват свободния си избор, воля, религия, политическа принадлежност, полова идентичност, право на глас. Затова и организаторите са избрали  слогана „Docrosstheline”,  с който канят  зрителите да се освободят от  задръжки и предразсъдъци, да  прекрачат всички граници и да гледат едно по-различно и дръзко кино. След миналогодишното издание, провело се по принуда онлайн, сега срещата с публиката ще е лична  на избрани арт места в София - в подкуполното пространство на Ларгото , Дома на киното” и  Чешкия център. 

40 филма, 8 дни, 7 тематични секции, 3 локации, 2 награди – това е кратката визитка  на фестивала. Много от прожекциите ще бъдат последвани от дискусии, в които ще се включат творческите екипи на филмите, а сред гостите от чужбина са  Антония Килиян,  Дейвид Осит,  Таня Хорилчук, Димитра Кузи  и други.

И тази година форумът  ще бъде домакин на Уъркшоп за млади документалисти с проекти, които засягат теми, свързани с човешки права. Общо шест авторски колектива  ще  се представят  пред  едни от най-влиятелните професионалисти в областта на документалното кино. Един от основните ментори ще е МелъдиГилбърт, която фестивалът ще почете с панорама от 5 нейни филма. 

Сред най-силните заглавие  са „Земята е синя като портокал“на Ирина Цилик, спечелилнаграда за най-добра режисура -"World CinemaDocumentary”, 2020 Sundance и Сабая (2021, Швеция, Реж. ХогирХирори) , който показва усилията за спасяване на язидските жени, държани от Ислямска държава като „сабая“ (отвлечени и превърнати в сексуални робини).  Историята на най-известната тийнейджърка климатична активистка е разказана в лентата „Аз съм Грета (2020, САЩ, реж. Нейтън Гросман ) чрез завладяващи, невиждани досега кадри.   „Сестри на радиочестоти“ (2020, Великобритания на режисьорката  Лиза Ровнер) разказва за пионерките на електронната музика, прегърнали  машините и технологиите, за да трансформират напълно начина, по който произвеждаме и слушаме музика днес…Има и три български филма. Сред тях премиера ще има новата лента на Стефан Командарев  „Живот от живота“. 

В навечерието на фестивала разговаряме с Мартичка Божилова.

Днешните млади хора гледат главо стрийминг телевизии - Netflix, HBO go. Това добре ли е, как се отразява на вкусовете и навиците им, с какво „София ДокуМентал“ ще привлече тази публика?

- Документалното кино се радва на свръхпосещаемост както в платформите, така и на топ фестивалите по света. Това, което „София ДокуМентал“ предлага, е преживяване с добавена стойност, което да остане за дълго в сърцето на зрителя. А именно среща с автора или героите от филмите на живо. И дискусия и разговор през призмата на личното усещане и емоция. Защото публиката в София е като никоя друга по света. И ситуацията тук поражда уникалното изживяване на всяка прожекция. 

А тези на 40, 50 и 50 + - за тях какво сте подготвили? 

- За публиката 40 и  50 плюс която носи на плещите си семейство, работа и още какво ли не, и усеща много ярко неправдите и липсите на родната ни демокрация, предлагаме храна за размисъл, частица време за себепознание и мечтание за по-добър и смислен свят. Също предлагаме и заразителни теми и каузи, зад които да застанат. 

Вашият личен Топ 3 избор от програмата на фестивала?

- Личният ми топ 3 на „София ДокуМентал“  са „Дисидентът“, „Кмет“ и „Форумът“ - три много различни, но изключителни филма за свободата на словото, за личния пример и за кукловодството в световната икономика. Освен това съм горда до крайност със селекцията от филми на жени режисьорки  в първата ни състезателна програма на фестивала.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...