СИЙКА ЛАПАЧКА

Мецосопраното Даниела Дякова е една от най-търсените и предпочитани изпълнителки на ролята на Амнерис от операта „Аида” на Джузепе Верди. Певицата е аплодирана в десетки различни постановки на операта „Аида” във всички оперни театри в България, както и в чужбина, гостувала е и на редица престижни национални и международни фестивали. В репертоара си Даниела Дякова има над 30 главни оперни роли от различни стилове и епохи, но винаги с радост се превъплъщава в ролята на египетската принцеса.

Дебютът й в ролята на Амнерис е неочакван, триумфален, незабравим. На 10 юли на стадион "Берое" (Стара Загора) тя ще участва в спектакъла на Старозагорската опера "Аида".  

 Ето какво споделя певицата:

„Моят дебют в ролята на този изумителен персонаж Амнерис, беше през 2009 година в Пражката държавна опера. Беше незабравимо преживяване за мен, защото да дебютираш тази така голяма и ярка роля в такъв важен театър си е наистина голяма отговорност! За мен беше дългоочаквана мечта, която имах щастието да сбъдна в такъв невероятен театър и в компанията на фантастичен екип от цял свят. Постановката бе дело на световно признатите италиански майстори в това изкуство Джан Луиджи Пицци и неговия асистент Массимо Гаспарон, а диригент беше Джорджо Крочи. Партнирах си на сцената с брилянтната Мишел Крайдър в ролята на Аида.

Беше наистина зашеметяващо преживяване, а красивият сън продължи и с едномесечно турне в Япония. Спомням си за това турне, че имах лошия късмет, точно преди пътуването да настина и се наложи да тръгна болна, което доста усложни ситуацията - трябваше скоростно да оздравея, да пазя себе си и колегите от контакт. За нас певците подобен проблем е много стресиращ, защото от нашето здраве зависи всичко. Трябваше много бързо да се възстановя, за да започна турнето и в същото време да се изолирам максимално от всички. Но в крайна сметка успях и направих чудесно представяне в невероятната зала на Токио-Бункайкан.

Ролята на Амнерис е блян за всеки мецосопран, който пее този тип репертоар, защото в тази роля може да разгърне в пълнота своя потенциал. Ролята изисква голям диапазон от качества – на първо място типът глас и тембър, вокална техника, обширен регистър, както и много мисъл и многопластово разгръщане в актьорски план, за да се пресъздаде по най-добрия начин богатството от чувства и драматизъм, които носи вердиевата героиня. Приятен, но много задължаващ ангажимент и огромно предизвикателство. Едно от тях, разбира се, е 6-та картина, където натоварването е голямо и освен в дуета с Радамес, сцената с Рамфис също предполага едно себеотдаване и демонстриране на целия набор от качества необходими за изпълнението на този шедьовър-роля на Амнерис. Имайки предвид, че от толкова време вече изпълнявам тази роля, натрупаният опит, който имам с нея, ми дават самочувствието и увереността да си мисля, че наистина там „плувам в свои води”. Вярвам че и този път ще бъде така и ще сътворим един прекрасен празник за нашата любима публика.”

 

„Лошото във филмовите учебни заведения е, че хората, които преподават, са толкова далечe от самата индустрия, че изобщо не подготвят учениците за това, което ще се случи.“

Брайън Де Палма, американски режисьор, роден на 11 септември преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.

"Заговорът на мъртвите" - когато има свидетели и те не се страхуват да говорят

 

Много творци се поквариха при социализма, докато Марин Георгиев остана хем непокварен, хем непокорен.