СИЙКА ЛАПАЧКА

Мецосопраното Даниела Дякова е една от най-търсените и предпочитани изпълнителки на ролята на Амнерис от операта „Аида” на Джузепе Верди. Певицата е аплодирана в десетки различни постановки на операта „Аида” във всички оперни театри в България, както и в чужбина, гостувала е и на редица престижни национални и международни фестивали. В репертоара си Даниела Дякова има над 30 главни оперни роли от различни стилове и епохи, но винаги с радост се превъплъщава в ролята на египетската принцеса.

Дебютът й в ролята на Амнерис е неочакван, триумфален, незабравим. На 10 юли на стадион "Берое" (Стара Загора) тя ще участва в спектакъла на Старозагорската опера "Аида".  

 Ето какво споделя певицата:

„Моят дебют в ролята на този изумителен персонаж Амнерис, беше през 2009 година в Пражката държавна опера. Беше незабравимо преживяване за мен, защото да дебютираш тази така голяма и ярка роля в такъв важен театър си е наистина голяма отговорност! За мен беше дългоочаквана мечта, която имах щастието да сбъдна в такъв невероятен театър и в компанията на фантастичен екип от цял свят. Постановката бе дело на световно признатите италиански майстори в това изкуство Джан Луиджи Пицци и неговия асистент Массимо Гаспарон, а диригент беше Джорджо Крочи. Партнирах си на сцената с брилянтната Мишел Крайдър в ролята на Аида.

Беше наистина зашеметяващо преживяване, а красивият сън продължи и с едномесечно турне в Япония. Спомням си за това турне, че имах лошия късмет, точно преди пътуването да настина и се наложи да тръгна болна, което доста усложни ситуацията - трябваше скоростно да оздравея, да пазя себе си и колегите от контакт. За нас певците подобен проблем е много стресиращ, защото от нашето здраве зависи всичко. Трябваше много бързо да се възстановя, за да започна турнето и в същото време да се изолирам максимално от всички. Но в крайна сметка успях и направих чудесно представяне в невероятната зала на Токио-Бункайкан.

Ролята на Амнерис е блян за всеки мецосопран, който пее този тип репертоар, защото в тази роля може да разгърне в пълнота своя потенциал. Ролята изисква голям диапазон от качества – на първо място типът глас и тембър, вокална техника, обширен регистър, както и много мисъл и многопластово разгръщане в актьорски план, за да се пресъздаде по най-добрия начин богатството от чувства и драматизъм, които носи вердиевата героиня. Приятен, но много задължаващ ангажимент и огромно предизвикателство. Едно от тях, разбира се, е 6-та картина, където натоварването е голямо и освен в дуета с Радамес, сцената с Рамфис също предполага едно себеотдаване и демонстриране на целия набор от качества необходими за изпълнението на този шедьовър-роля на Амнерис. Имайки предвид, че от толкова време вече изпълнявам тази роля, натрупаният опит, който имам с нея, ми дават самочувствието и увереността да си мисля, че наистина там „плувам в свои води”. Вярвам че и този път ще бъде така и ще сътворим един прекрасен празник за нашата любима публика.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.