СИЙКА ЛАПАЧКА

Мецосопраното Даниела Дякова е една от най-търсените и предпочитани изпълнителки на ролята на Амнерис от операта „Аида” на Джузепе Верди. Певицата е аплодирана в десетки различни постановки на операта „Аида” във всички оперни театри в България, както и в чужбина, гостувала е и на редица престижни национални и международни фестивали. В репертоара си Даниела Дякова има над 30 главни оперни роли от различни стилове и епохи, но винаги с радост се превъплъщава в ролята на египетската принцеса.

Дебютът й в ролята на Амнерис е неочакван, триумфален, незабравим. На 10 юли на стадион "Берое" (Стара Загора) тя ще участва в спектакъла на Старозагорската опера "Аида".  

 Ето какво споделя певицата:

„Моят дебют в ролята на този изумителен персонаж Амнерис, беше през 2009 година в Пражката държавна опера. Беше незабравимо преживяване за мен, защото да дебютираш тази така голяма и ярка роля в такъв важен театър си е наистина голяма отговорност! За мен беше дългоочаквана мечта, която имах щастието да сбъдна в такъв невероятен театър и в компанията на фантастичен екип от цял свят. Постановката бе дело на световно признатите италиански майстори в това изкуство Джан Луиджи Пицци и неговия асистент Массимо Гаспарон, а диригент беше Джорджо Крочи. Партнирах си на сцената с брилянтната Мишел Крайдър в ролята на Аида.

Беше наистина зашеметяващо преживяване, а красивият сън продължи и с едномесечно турне в Япония. Спомням си за това турне, че имах лошия късмет, точно преди пътуването да настина и се наложи да тръгна болна, което доста усложни ситуацията - трябваше скоростно да оздравея, да пазя себе си и колегите от контакт. За нас певците подобен проблем е много стресиращ, защото от нашето здраве зависи всичко. Трябваше много бързо да се възстановя, за да започна турнето и в същото време да се изолирам максимално от всички. Но в крайна сметка успях и направих чудесно представяне в невероятната зала на Токио-Бункайкан.

Ролята на Амнерис е блян за всеки мецосопран, който пее този тип репертоар, защото в тази роля може да разгърне в пълнота своя потенциал. Ролята изисква голям диапазон от качества – на първо място типът глас и тембър, вокална техника, обширен регистър, както и много мисъл и многопластово разгръщане в актьорски план, за да се пресъздаде по най-добрия начин богатството от чувства и драматизъм, които носи вердиевата героиня. Приятен, но много задължаващ ангажимент и огромно предизвикателство. Едно от тях, разбира се, е 6-та картина, където натоварването е голямо и освен в дуета с Радамес, сцената с Рамфис също предполага едно себеотдаване и демонстриране на целия набор от качества необходими за изпълнението на този шедьовър-роля на Амнерис. Имайки предвид, че от толкова време вече изпълнявам тази роля, натрупаният опит, който имам с нея, ми дават самочувствието и увереността да си мисля, че наистина там „плувам в свои води”. Вярвам че и този път ще бъде така и ще сътворим един прекрасен празник за нашата любима публика.”

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 167 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...