ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Загадъчното свойство на музиката да влияе не само на чувствата, но и на целия ни организъм е отдавна известно на медицината. Още в древността, а особено през Средновековието, лекарите са знаели, че правилно подбраните мелодии и инструменти управляват психиката, успокояват и дори лекуват душата.

Но тогава защо не ни лекуват всички музикални звуци? Какво всъщност се случва в нашия организъм, когато слушаме и възприемаме музика?

Учените биохимици казват следното:

Музикалното произведение представлява последователно подредени сигнали с честота от 10 до 20 000 херца. Те пронизват въздуха и са навсякъде около нас, влияят на химическите процеси в организма и на обмяната на веществата. И ние медитираме, плачем или изпитваме истинска наслада, слушайки музика, а в организма ни настъпват ту едни, ту други биохимични процеси. Това твърдят учените. И мисля, че е редно да им се доверим.

Музиката около нас… Тя е в много по-големи количества, много по-разнообразна, шумна и агресивна, отколкото е била в миналото – в бита на нашите баби и дядовци, живели спокойно без радио и телевизия. Днес агресията на музиката без съмнение е тотална. Така наречените „низки жанрове“ – поп, рок, диско, техно, фолк, рап и т.н. – направо са окупирали българските електронни медии – от националните до кварталните.

Този невъобразим, нерядко влудяващ шум и трясък ни преследва буквално навсякъде: на работа, в трамвая и автобуса, в кафенето и ресторанта, в магазина, на пазара, в празничен ден и на площада в града (заприличал на цирк или панаир!). За мнозина от младите тази „музика“ се е превърнала в нещо като „наркотик за душата“ и „звукова токсикомания“. Те вече са зависими от нея. Влезте в която и да е дискотека и ще се убедите – ако, разбира се, издържите на грохота вътре.

Гръмките, ритмични удари – това не е толкова звук, колкото въздействие – натоварват и преуморяват нервната система на подрастващите. В резултат в техните още неукрепнали организми настъпват нарушения в биохимичните процеси, водещи до ред неблагоприятни последствия: постепенно и трайно увреждане на слуха, смущения в нервната дейност, проблеми със сърцето и съня.

За съжаление, силно замърсената звукова и естетическа среда у нас (Азис, Глория, Слави, Криско, Мишо Шамара, Румънеца, Кондьо, Софи, Луна и т.н. – нейните „замърсители“ нямат чет) е вече тъжна реалност. И като че ли никой не се смущава от нея – търпим я, както някога сме търпели робството.

Сякаш сме нейде в Ориента или в джунглите на Африка, но не и в Европа. Дори БНР (особено „Хоризонт“) се поддаде на тази по мащабите си невероятна „естрадна гигантомания“, за която преди години алармира композиторът Марин Големинов, и тя буквално го заля. Едва ли има друго национално радио в света, което да е толкова естрадизирано и американизирано, в което делът на художествената музика и на българските изпълнители да е толкова нищожен.

Слушам радио от много европейски страни и мога да кажа, че нашето е сред най-естрадизираните, а напоследък упорито се и чалгизира. Радио София озвучава дори предавания като „Столичен арт ефир“ в програма „Христо Ботев“ с агресивни, чужди на културния контекст музикални фонове.

А е известно, че благотворно въздействие върху организма и психиката има преди всичко нормалната, нискодецибелна музика – главно художествената, неправилно наричана „класическа“.

Затова и в Виена – музикалната столица на Европа – съществува специален институт за лечение чрез музика (мелотерапия), който използва произведения на старите майстори, класиците и романтиците. Научно доказано е, че творбите на композитори като Антонио Вивалди, Георг Фридрих Хендел, Волфганг Амадеус Моцарт, Фредерик Шопен, Лудвиг ван Бетовен, Джоакино Росини и Йохан Щраус лекуват, успокояват и хармонизират.

И тогава защо тези прекрасни, божествени опуси да не звучат по-често в нашите медии, както е в цивилизования свят? Защо БНР ги излъчва рядко, предимно късно през нощта, а през деня ни залива с говор и агресивен звуков фон?

И защо да не водим децата си редовно на опера и концерт, както е в Европа? Защо учителите по музика не полагат усилие да заведат своите ученици на подходящи спектакли – опера, оперета, балет или концерт?

И защо тези посещения да не станат част от учебните програми? Министерството на образованието и науката би могло да предприеме стъпки в тази посока.

Децата на България – страната на Орфей и Борис Христов – все по-често остават естетически неграмотни и духовно обеднели. Те завършват училище, без да са влизали в театър или концертна зала. Познават популярни изпълнители, но не са чували за Верди, Бетовен, Чайковски или Моцарт.

Нека не забравяме: музиката лекува, но и… убива. Да не забравяме „Индиго“…